Кит Гарланд - Пленница на вятъра

Доминик отлично разбираше към какво се стреми, но нямаше намерение да му го даде, не и ако това означаваше да го накара да се усъмни във възможностите й, не и при перспективата да сключи толкова изгоден договор. Той не знаеше нищо за провала й в нюйоркското пристанище, за финансовото състояние на компанията, нито пък за отчаяното й желание да избегне нежелания брак с богат плантатор. Независимо дали това й харесваше или не, в момента тя се нуждаеше от този мъж. Не, не беше точно така. Не се нуждаеше от него. Нуждаеше се от парите му.

— Какво предизвикателство има в Ню Йорк, господин Хоксмур? — опита тя с възможно най-самоуверения си тон. — Хората са готови да платят всякаква цена, за да се доберат по-бързо до Калифорния. Всеки може да построи бърз кораб и да натрупа много пари.

— А, да. Нещастният господин Вандербилт, който се къпе в милионите си.

Доминик му хвърли кос поглед. В студените му сребристосиви очи проблеснаха игриви пламъчета. Чувствените му устни леко се извиха. Младата жена бързо се извърна. Беше грешно един мъж да е толкова порочно красив.

— Не всички искат да си купят параход, господин Хоксмур.

— Напълно вярно. Кралският яхтклуб категорично отказа да се снабди с плавателни съдове, движени от парна машина. Те замърсяват морето. Разбира се, тъй като са истински сноби, макар че проклинат параходите, те все пак ги използват, за да се придвижват по-бързо от Каус до Саутхамптън. Изглежда удобството надделява, когато човек иска да стигне по-бързо някъде. Но аз мога да пожертвам един или два възела от скоростта в името на естетиката. Моите кораби трябва да достигат скорост до тринадесет възела.

Изгледа я пронизващо, сякаш чакаше тя да заяви, че това е невъзможно.

— Разбира се — отвърна Доминик, опитвайки се гласът й да не прозвучи прекалено тънко.

Тринадесет възела бяха възможни само при най-благоприятни условия, с опънати леки платна и без товар. В открито море, когато корабът е натоварен с провизии и е с натежали от дъждовете платна, можеше да гарантира най-много дванадесет възела средна скорост. Разбира се, ако успее да намери формулата за съотношението на дължината на носовата част към баласта и платната, щеше да добави още платна и да увеличи скоростта, без да рискува кораба да се преобърне.

— Простор, лукс и висока скорост — заяви внезапно мъжът и дълбокият му глас стресна Доминик. Тя се извърна към него. Той бе присвил очи, зареял поглед някъде в далечината. Дланта му галеше извитото дърво, сякаш искаше да запомни формата му. Доминик се втренчи в широката длан с дълги пръсти и отново си ги представи как се плъзгат с наслада по гола женска плът. — Искам вътрешността по нищо да не се отличава от една удобна и изискана къща на брега.

Доминик се отърси от мислите си.

— Винаги е трудно да се реши противоречието между бързина и комфорт, господин Хоксмур — възрази младата жена. — Мнозина не могат да разберат, че скоростта и размерът доста често влизат в конфликт.

По устните му пробягна лека усмивка.

— Защо да се разбира, след като вие можете да докажете, че това не е вярно. Дори го направихте.

Доминик се изчерви.

— Аз… аз още не съм го доказала. — Той я наблюдаваше толкова отблизо, че тя бе сигурна, че всички чувства са изписани на лицето й. Никога не бе можела да запазва безизразна физиономия. Внезапно се почувства уязвима и неуверена. Да го вземат дяволите! Вирна брадичка. — Но съм съвсем близо до това.

— Също и шведите.

Доминик не можа да сдържи изненадата си, както и неволното уважение, което изпита.

— Вие познавате добре корабостроенето, господин Хоксмур.

— Аз искам само най-доброто, госпожице Уилъби.

— От спортен характер ли е вашия интерес?

— И така може да се каже.

— Кораб с десет оръдия на борда едва ли може да се определи като спортен.

— Някои свързват спорта със състезанията. За мен е другаде.

— В контрабандата, например?

— Изглежда вярвате на слухове.

Доминик махна с ръка.

— Те се разпространяват с лекота, господин Хоксмур. От това, което видях, вие изглежда не давате и пет пари, за да ги спрете. Тъкмо обратното — предпочитате да ги подхранвате.

Той не каза нищо, ала очите му застрашително блеснаха.

— Аз винаги си подготвям домашното, когато става въпрос за потенциален клиент — студено и делово заяви Доминик.

— Аха. Отново проявявате предпазливост.

— Точно така. — Разбира се, никога досега в живота си не е била предпазлива. Изражението на лицето му показваше, че го знае. Дяволите да го вземат! — Обърнете внимание на наклонените мачти, господин Хоксмур — смени темата на разговор Доминик. Искаше й се този опасен дявол да насочи погледа си другаде. Но той не го направи. — Те са поставени съвсем малко по-напред от обичайното им положение. Досещате ли се защо?