Джули Гарууд - От милост

— Какъв е проблемът? — попита Джон-Пол.

— Трябват ми ключовете от колата ти — каза Ноа.

— Стреличка от дартс уцелила Джон-Патрик в гърдите, заседнала е — обясни бързо Мишел, докато отключваше задната врата на бара. — Трябва да вървим.

Джон-Пол хвърли на Ноа ключовете.

Мишел грабна телефона на Ноа и се свърза с дежурния в рентгена още докато вървеше към колата. Ноа извика на Джон-Пол, докато той затваряше вратата:

— Обади се на Тео. Той пътува насам.

Престън си беше проправил път през тълпата и сега се мотаеше край Джейк Ренърд, преструвайки се, че оглежда списъка с участниците в турнира, закачен на стената. Напрегна се да чуе всяка дума, докато Джон-Пол обясняваше на баща си какво е станало. Веднага щом чу, че Мишел е на път за болницата, а Джон-Пол трябва да се обади на Тео да отиде направо там, Престън остави чашата си на бара и се отправи към вратата.

В другия край на бара един старец разказваше на Мънк някаква рибарска история. Беше поканил Мънк да седне на масата при него и приятелите му, но Мънк остана на мястото си, за да наблюдава паркинга през прозореца.

— Седя по цял ден пред компютъра — каза той. — Какво разправяхте за дъговата пъстърва?

Старецът поклати глава, защото разбра, че Мънк не го е слушал и започна историята от началото. Мънк кимна два-три пъти, за да се престори на заинтересован. Когато видя, че Ноа и Мишел се качват в един стар пикап, веднага се отправи към вратата. Старецът му извика нещо, но Мънк не му обърна внимание и продължи. Ръката му беше върху джоба на рибарския елек.

На паркинга Престън вървеше към колата си с наведена глава, в случай че Мишел или агентът от ФБР погледнеха назад. Мънк го настигна.

— Закъде са се разбързали така?

— За болницата. И Бюканън отива натам. Ако Клейборн остави докторката, ще можем да пипнем Бюканън и нея там. Не би трябвало да има много хора по това време. Повечето хирурзи оперират рано сутрин.

Джон промени плана. Когато Престън му се обади и му съобщи новината, той каза:

— Двамата с Далас ще изчакаме в колата на паркинга на болницата и ще приберем Бюканън веднага щом пристигне. Ако той пристигне преди нас, Далас ще влезе и ще го подмами навън. Вие с Мънк влезте и дръжте лекарката под око. Когато остане сама, я хванете и после ще действаме, както бяхме планирали.

— Забрави — извика Престън. — Чух брат й да казва, че щяла да оперира някакво дете. Мисля, че трябва да я убием вътре. Може да пречукаме и онзи от ФБР, ако се мотае в краката ни.

Джон изскърца със зъби.

— Да не си се побъркал? Знаеш ли колко хора ще има заедно с нея? За бога, мисли с главата си. Искаме всичко да изглежда като дело на професионален убиец, когото са изпратили да очисти Бюканън. Искаме полицията и ФБР да си мислят, че докторката е пострадала случайно само защото е била с него.

— Ами Клейборн?

Джон обмисля този въпрос няколко секунди и каза:

— Ако той ни се изпречи, ще трябва да убием и него.

— Боже, ако някой ни чуе… — възропта Далас.

— Млъквай! — изръмжа Джон. После продължи разговора си с Престън. — Каква кола кара докторката?

— Стар червен пикап.

Джон натисна бутона за прекъсване на връзката и пусна телефона в скута си.

— Намали. Болницата е зад този завой — измърмори Далас.

Джон осъзна, че кара твърде бързо и намали скоростта.

— За какво спорехте двамата с Престън? — попита Далас.

— Искаше да стреля вътре.

— Как можа всичко да се обърка толкова? Говорите за убийство на двама, може би трима души и аз трябва да участвам.

— Нямаме избор.

— Защо да нямаме. Можем да си съберем багажа и да отлетим за Каймановите острови. Можем да изтеглим парите още сега, да ги разделим на три и после да изчезнем.

— Трябва ни смъртният акт на Камерън, за да теглим парите.

— Мънк може да ни го изпрати.

— Как така се тревожиш, че ще убием някакви непознати, а не ти пука за убийството на Камерън?

— Той стана твърде опасен.

— Точно така. Същото се отнася за Бюканън и приятелите му. Хайде да свършваме с всичко това.

— Мисля, че трябва да се откажем.

— Не! — извика Джон.

— Нещата излязоха от контрол — извика в отговор Далас. — И за всичко си виновен ти, копеле.

Ръката на Джон стисна пистолета. Изпитваше силно желание да опре дулото му в слепоочието на Далас и да натисне спусъка. Вместо това си пое дълбоко дъх.

— Няма да ти позволя да се изплашиш точно сега — каза той. — Виж, ето я колата на Престън. Двамата с Мънк сигурно вече са влезли.