Джули Гарууд - От милост

— Специалист по криминални дела?

— Май да. Синът ми сега е под гаранция, но всяка вечер, когато не си дойде, си мисля, че пак са го прибрали. Той попадна на лоши хора и всяка нощ се моля на бог да се грижи за него. Той е добро момче — прошепна тя. — Но се води по чужд акъл и прави каквото му кажат лошите.

— В какви неприятности се беше забъркал?

— Наркотици — каза тя и пак се прекръсти. — Вземаше пари от хората и им даваше наркотици. Вече не го прави — добави бързо. — Обеща ми и спря.

Тео кимна.

— Разбирам. Не искам да усложнявам нещата за вас, но се нуждая от едно нещо, Роза… и то е при вас, нали?

Бог да благослови Катрин Ръсел за нейната мания да има по две от всичко. Тео бе заложил на тази нейна странност, когато отиде да говори с Роза Винчети. Катрин не го подведе. Наистина беше направила още една разпечатка на файловете и я беше дала на Роза да я пази.

Тео не бе очаквал да чуе, че според Роза Джон бе убил жена си, но впоследствие си даде сметка, че това изобщо не го изненадва. Този човек бе способен на всичко.

Копията от всички документи, които Катрин бе изпратила на Мишел, сега лежаха на седалката до него. Тео знаеше, че ще му трябват няколко часа, за да ги разгадае. Докато беше с Роза, само им хвърли един поглед, но разбра, че разполага с достатъчно доказателства, за да обвини кучия син в укриване на данъци, изнудване, измама, търгуване с вътрешна информация и още много престъпления. Детектив Харис беше казала на Мишел, че листът, който бе издърпала от плика, изглеждал като финансово извлечение и се бе оказала права. Другите листове съдържаха разбивки на всички транзакции. Тео беше сигурен, че всички те са незаконни и докато караше към Боуън, изброяваше обвиненията, които може да предяви. Бяха достатъчно да пратят Ръсел зад решетките до края на живота му. Тео щеше да добави към обвиненията и опит за убийство — беше сигурен, че Джон е бил един от стрелците предишната нощ, — но не можеше да го докаже… засега. Освен това искаше възмездие заради Катрин. Трябваше му време, за да помисли къде и как да намери доказателства, че тя е била убита.

Джон ли я беше убил, или бе наел някого? Заради това ли детектив Харис се бе озовала в Боуън? Беше казала на Тео, че разполага с достоверна информация за това, че в града е пристигнал наемен убиец. Дали Мънк бе убил Катрин и сега помагаше на Джон да унищожи уличаващите доказателства?

Къде, по дяволите, беше Камерън Линч? Андърууд му беше обещал да се обади веднага щом го арестуват. Тео реши, че Линч е ключът към всичко. Ако успееше да го пречупи, щеше да пипне и останалите.

Отново се замисли за финансовите операции, изброени в документите. След всеки ред имаше по една буква в скоби, която навярно посочваше човека с най-голяма заслуга за съответната придобивка. Имаше К, най-вероятно това бе Камерън Линч. Дж беше Джон Ръсел, но кои бяха П и Д? Четирима мъже, които незаконно бяха натрупали милиони долари.

— Двама разкрити, остават двама — каза си той.

После се разсмя. Катрин беше направила дори копие на писмото, което бе написала на Джон. Тео си представи как бе реагирал съпругът й, когато е прочел писмото и е разбрал какво е направила.

О, Катрин. Ти си била толкова потайна жена.

„Лебедът“ беше претъпкан. Тълпата, състояща се най-вече от рибари, беше толкова многобройна и гръмогласна, че Мишел усещаше как подът трепери под краката й. Двамата с Ноа работеха зад бара и изпълняваха поръчките. Ноа улесняваше работата. Независимо каква напитка си поръчваше човек, той му сервираше и по една бира. Единственият избор, който предоставяше на клиента, бе да замени бирата с безалкохолно.

Джон-Пол успяваше да контролира тълпата и разчистваше масите след вечерята. Джейк седеше в края на бара, близо до кухнята с една голяма тетрадка и химикал в ръка. Той беше изпразнил една стара метална кутия за рибарски принадлежности и я използваше като каса за залозите за турнира, така че да не могат да ги смесят с парите от оборота на бара. Закъснелите, които искаха да се запишат за състезанието, се редяха на опашка, която стигаше чак до паркинга навън. Всеки плащаше таксата за участие в брой — Джейк не приемаше кредитни карти или чекове — подписваше се в тетрадката и получаваше билет с регистрационен номер. Срещу този билет в пет часа сутринта те щяха да получат табелка. Ако някой се опиташе да изхитрува и да започне по-рано, щеше да бъде автоматично дисквалифициран, тъй като нямаше откъде да се сдобие с табелка.