Джули Гарууд - От милост

Имаше доста хора от съседните градове. Престън и Мънк лесно се смесиха с тълпата. Също като поне половината от рибарите те носеха бейзболни шапки и дънки и се наливаха с бира край джубокса, преструвайки се, че чакат някоя маса да се освободи.

Държаха се, сякаш си прекарват много добре. Престън завърза разговор с трима мъже, които пиеха бира на една съседна маса. Разказа им една история за някаква голяма риба, която му се измъкнала. Мънк се включи, като се похвали с няколкото различни блесни, които си беше купил от рибарския магазин надолу по пътя. Носеше голям рибарски елек, който прикриваше оръжието му. За разлика от Престън нямаше желание да се появява в бара невъоръжен, след като на по-малко от десет метра имаше агент от ФБР.

Престън се справяше с безцелното бъбрене по-добре от Мънк. Двамата се смееха и пиеха, дори пофлиртуваха с две свободни жени, които ги загледаха, но нито за миг не изпускаха Мишел от поглед, докато чакаха Тео Бюканън да се появи в бара.

Джон, Далас и Престън бяха решили, че ще бъде по-безопасно и лесно, ако убият Мишел и Тео едновременно. Планът бе да ги подмамят навън, после да ги откарат до мочурището и да ги убият. Проблемът с Камерън също щеше да отпадне. Вече бяха инструктирали Мънк как да го открие в Ню Орлиънс, след като приключат с работата в Боуън. Въпреки че обикновено Мънк сам решаваше как да действа, в този случай Далас му обясни, че се налага доста бързо да се сдобият със смъртен акт, за да могат да изтеглят парите си от общата сметка на Клуба. Тъй като всички колеги на Камерън във фирмата знаеха, че е разстроен и депресиран заради развода си, Далас предложи Мънк да убие Камерън с неговото собствено оръжие и да нагласи нещата така, че да изглежда като самоубийство.

Мънк вече не беше склонен да работи на кредит. В края на краищата сега залогът беше по-голям. Когато Джон възрази, че няма как да осигурят пари в брой толкова бързо, Мънк реши да преговаря. Той знаеше всичко за мръсните им сделки и парите, които ги очакваха, така че вместо да получи хонорар за работата си, той предложи да им помогне срещу дела на Камерън от парите. Джон, Далас и Престън знаеха, че времето ги притиска неумолимо. Наложи се да се съгласят с условията му.

Къде обаче беше Тео Бюканън? Ако в бара не беше такава блъсканица, Престън щеше да опита да завърже разговор с Мишел. Щеше да я попита кой ще й бъде партньор в състезанието — вече бе видял името на Бюканън, записано редом до нейното в списъка — и после небрежно да попита къде е Бюканън.

Но в бара беше твърде шумно и претъпкано, за да говори с нея сега. Престън трябваше да изчака, докато навалицата се разотидеше. Той предположи, че повечето рибари щяха да се приберат по домовете си преди десет часа, след като — така или иначе — трябваше да се върнат в „Лебедът“ заедно с лодките си и рибарските си такъми в пет часа на следващата сутрин. Турнирът щеше да започне официално в пет и петнайсет.

Джон и Далас седяха в колата, която взеха под наем, на един кръстопът само на километър от бара. Те чакаха обаждането на Престън. Колкото повече чакаха, толкова по-изнервени и нетърпеливи ставаха. Какво, по дяволите, правеха Мънк и Престън?

Джон си отвори бутилка вода и отпи.

— Независимо от обстоятелствата всичко трябва да приключи още тази вечер. Не ме интересува кой ще се озове на пътя ни. Ако трябва да убием всички в бара, ще го направим, щом се налага. Имаме огнева мощ, така че хайде да приключим веднъж и завинаги. Защо Престън не се обажда?

— Нали видя колко коли има на паркинга. Сигурно изчаква сгоден момент — предположи Далас.

Беше почти девет часът, а барът още се пръскаше по шевовете. Джубоксът гърмеше — Елвис пееше за сините си велурени обувки — и клиентите повишаваха глас, за да надвикат музиката. Ако Мишел не се намираше в края на бара, съвсем близо до телефона, нямаше да го чуе, че звъни.

Тя опря слушалката до ухото си и притисна с длан другото си ухо, за да чуе кой се обажда. Въпреки това не разбра нищо и влезе в склада. Обаждаше се Чери Уотърсън от болницата. Жената беше в истерия. Мишел не разбра нищо от това, което й каза Чери, така че настоя да говори с някоя от сестрите.

Трийсет секунди по-късно, след като даде инструкции на сестрата, Мишел затвори телефона и изтича при Ноа.

— Трябва веднага да отидем в болницата.

Ноа не поиска обяснение. Изражението на Мишел му подсказа, че положението е сериозно. Остави кърпата, подсвирна на Джон-Пол, за да го повика, после отиде с Мишел в кухнята.