Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— И им кажете да дойдат въоръжени!

Включи мотора и яростно натисна педала на газта. Колата полетя напред и вратата й се затвори от стремителното движение. Натисна бутона за бързо набиране, за да се свърже с мобилния телефон на Пит. Знаеше, че той винаги го носи със себе си и че го изключва единствено когато се прибере у дома или пътува със самолет.

При първото позвъняване се обади гласовата поща. Като крещеше ругатни, Ник изключи връзката и след това натисна бутона за бързо набиране на домашния телефон на Пит. Докато колата се носеше нагоре по склона със седемдесет мили в час, той напевно повтаряше в слушалката: „Хайде, хайде, хайде!“.

Едно позвъняване. Второ. На третото Пит отговори.

— Не е Бренър. Старк е! — извика Ник. — Използва Лорен, за да се добере до мен. От самото начало всичко е било нагласено. Той ще убие нея и Томи. Намери помощ, Пит. Всички сме негови мишени.

Доналд Старк, известен на жителите на Холи Оукс като милия и любезен фермер Джъстин Брейди, се беше свил долу под парапета на балкона за църковния хор. Дебнеше и чакаше своя шанс. О, как само се беше подготвял за този ден! Сватбеното тържество най-накрая бе започнало. Това щеше да бъде неговият миг на слава, а за Николас Бюканън — деня, в който щеше да си плати за всичко.

Но доброто му настроение бе подложено на жестоки изпитания заради същия този Николас. Всъщност това „муле“ направо побъркваше Старк. Опитваше се да провали всичките му прекрасни планове, като го караше да губи време с разни неочаквани ходове.

Още веднъж бавно се надигна и внимателно огледа тълпата долу. Усещаше как яростта набъбва в гърдите му и се бореше да я овладее. „Всяко нещо с времето си“, обеща си той. След това надникна отново: Къде ли беше изчезнало „мулето“? След като огледа тълпата за трети път, Старк заключи, че го няма в църквата. О, боже, къде е могъл да отиде? После му хрумна, че агентът стои най-отзад, под галерията.

Налагаше се да го провери. Реши, че е нужно да рискува и да се промъкне долу, за да се увери сам. Непременно трябваше да е сигурен. Бе наложително „мулето“ да присъства на церемонията. В края на краищата Ник беше почетният гост.

С приведена глава Старк се промъкна до скамейката, където бе сложил ключа за желязната врата. Тъкмо се пресягаше да го грабне, когато чу изсвистяване на автомобилни гуми. Тромаво се примъкна до прозореца и надникна навън точно когато зеленият „Експлорър“ на агента се зададе с бясна скорост по алеята.

„С търпение всичко се постига“, прошепна ухилено Старк. След това въздъхна. Нещата отново вървяха по график. Почетният гост всеки момент щеше да пристъпи в църквата.

Той извади пушката, нагласи оптическия мерник и зае позиция, коленичейки до пюпитъра.

Видеокамерата беше насочена към олтара и той се пресегна да натисне бутона, за да я включи на запис. Определянето на точния момент беше най-важно. Каква щеше да е ползата да убие отец Том и Лорен, ако „мулето“ не беше там да види това? — разсъждаваше Старк. Беше решил да заснеме и двете убийства — как щеше да се хвали, че е ударил в земята ФБР, ако нямаше с какво да го докаже? Старк знаеше, че е по-умен от всички „мулета“, взети заедно и много скоро, и целият свят щеше да научи за това. С този запис той щеше да им се надсмее, да докаже тяхната некомпетентност, да ги унизи по същия начин, както Ник го бе унизил.

— Ти се захвана с неподходящия човек — прошепна той с глас, натежал от омраза.

Пръстите му обхванаха гладката цев. Усещаше как силата в нея нараства с всяко поглаждане.

Чакаше търпеливо хубавичкият свещеник да приключи сватбената церемония, да се изкачи по стъпалата и да отиде зад масата за причастие, за да започне литургията. Старк се беше подготвил добре. Знаеше точно къде ще седне всеки от роднините на младоженците. По време на репетицията за сватбата той се беше преструвал, че работи на балкона, и знаеше, че младоженецът и младоженката, кумът и главната шаферка ще последват свещеника до олтара. И ще седнат, подобно на кралски особи, малко вдясно от него, зад масата за причастие, до северната стена. Братът и сестрата щяха да бъдат в центъра на обектива.

Всичко щеше да е идеално. Първо щеше да убие Томи — един изстрел в средата на челото би изглеждал направо великолепно, като на филм. И докато на Николас все още щеше да му се вие свят от шока — та кой не би се шокирал, след като види смъртта на най-близкия си приятел! — Старк щеше да обърне пушката надясно и да застреля Лорен. Камерата щеше да улови как реагира тя на смъртта на брат си. Старк си представи ужаса в очите й в кратката секунда, преди да я убие и отново се усмихна. Щеше да бъде вълшебно. Бам, бам — благодаря ви, мадам! Щеше да ликвидира брата и сестрата, преди хората в църквата да успеят да реагират. Старк разчиташе гостите да изпаднат в паника и подобно на стадо да хукнат панически към вратите. Трябваше да си осигури малко врява и безредие, за да има време да слезе долу през вратата с капак, която бе направил в пода зад органа. Щеше да се озове в стаичката до преддверието, да излезе навън през предния прозорец и да се смеси с тълпата от изпаднали в истерия мъже и жени. Възможно беше дори да се позабавлява още малко и да попищи.