Джули Гарууд - Списък с убийства

В седем и половина вече се беше върнала в стаята си, където си взе душ и се облече за работа. След което изяде обичайната си закуска от препечена филия, грейпфрут и чай.

Регън тъкмо бе седнала зад бюрото в апартамента си, за да прегледа бележника си, когато телефонът иззвъня. Кордилия се обаждаше да я чуе.

— Как беше в Рим?

— Нормално.

— Пастрокът ти беше ли там?

— Да.

— Тогава как определяш пътуването си като нормално? Забрави ли, че говориш с мен!

Регън въздъхна.

— Беше ужасно — призна тя. — Просто ужасно.

— Значи младоженката е била с него?

— Определено…

— Още ли се кипри само с дрехи „Ескада“?

Регън се усмихна. Корди умееше да представи дори и най-ужасните ситуации като забавни. Тя знаеше какво прави приятелката й в момента — опитваше се да разведри настроението.

— Не „Ескада“ — поправи я тя. — „Версаче“. Да, още прелива само от дрехи „Версаче“.

Корди изсумтя.

— Мога да си я представя. Братята ти бяха ли там?

— Ейдън беше, разбира се. Хотелът в Рим бе негов личен проект и той излъчваше обичайната си сериозност. Не помня да съм го виждала да се усмихва от години. Сигурно това върви с товара да си най-големият в семейството.

— Ами Спенсър и Уокър?

— Наложи се Спенсър да остане в Мелбърн. В последния момент се появили някакви проблеми с обзавеждането на новия хотел. Уокър беше там, но само за приема. Искаше да си почине преди състезанието.

— Е, говори ли с него?

— Да.

— Браво. Значи най-после си му простила, така ли?

— Предполагам… Той е смятал, че постъпва правилно. Като мина известно време, вече виждам нещата по друг начин, точно както предрече ти. Така че можеш да се поперчиш с прозорливостта си. Освен това бих се чувствала ужасно, ако той изразходва всичките си животи, преди да съм му простила. Помня още една кола миналия месец — добави тя.

— И се измъкна без драскотина, нали?

— Точно така.

— Радвам се, че вече не му се сърдиш.

— Толкова е импулсивен. Просто ми се иска да не се хваща за пистолета всеки път, когато изляза с някой мъж. След две-три срещи той вече наема хора, които да го разследват.

— Извинявай, но ти се срещна доста повече от два-три пъти с Денис.

— Да, но…

— Е, поне не му позволи да ти разбие сърцето. Знам със сигурност, че не беше влюбена в него.

— Откъде знаеш?

— Когато скъсахте, ти не проля нито една сълза. Погледни истината в очите, Регън, та ти плачеш и на рекламите за кучешка храна. Щом не си ридала за Денис, значи сърцето ти не му е принадлежало. И само за протокола, аз съм много щастлива, че го изостави. Той изобщо не беше за теб.

— По онова време не мислех така. Смятах го за почти идеален. Имахме толкова общи неща. Той обича театъра, балета, операта и нямаше нищо против да ходи на моите благотворителни сбирки. Въобразявах си, че имаме едни и същи идеали и ценности…

— Но това не е бил истинският Денис, нали? Той е преследвал парите ти, Регън, а ти струваш много повече, за да се примиряваш с такъв меркантилен тип.

— Нали няма да ми изнесеш поредната си лекция за това колко съм умна и красива?

— Не, нямам време за лекции в момента. Трябва да се връщам в лабораторията, преди някой от учениците ми да я е вдигнал във въздуха. Обаждам се само да се уверя, че си се прибрала благополучно, и да те питам дали искаш да вечеряме заедно довечера. От утре започвам диетата с грейпфрутите.

— Бих искала, но съм затрупана от работа. Ще трябва да наваксвам цяла седмица.

— Добре, тогава да планираме вечерята за петък, а аз ще започна диетата от събота. И двете се нуждаем от малко забавление. — После Корди въздъхна: — Имах ужасна седмица. В понеделник едно момче изтърва кашон с материали и всички нови мензури се счупиха. Във вторник открих, че бюджетът ми за следващата година е отрязан наполовина. Представяш ли си, наполовина! — подчерта тя. — А пък в сряда Софи ми се обади да ме помоли да й свърша една работа и тя се оказа доста гадна.

— Каква работа? — полюбопитства Регън.

— Накара ме да отида в полицейския участък да проверя нещо.

— И какво е то?

— Ще трябва да изчакаш тя да ти разкаже зловещите подробности. Обещах й, че няма да ти казвам. Иска лично да ти обясни.

— Замислила е нещо ново, нали?

— Може би… Охо, един от учениците ми ми маха трескаво. Трябва да вървя.

Затвори, преди Регън да успее да се сбогува с нея. Пет минути по-късно се обади Софи. Тя не загуби никакво време за любезности.

— Ще те помоля за една услуга. Голяма услуга!