Джули Гарууд - Списък с убийства

Алек сви рамене.

— Тук ме хвана на тясно. Просто исках да му задам няколко въпроса.

Уинкът поклати глава.

— Правим всичко по правилата, а това означава, че никой няма да го докосне.

— Да не мислиш, че аз ще се нахвърля отгоре му?

Уинкът се усмихна.

— Разбира се. Щеше да разбиеш лицето му в стената в секундата, щом той произнесе името й. Приеми фактите, Алек. Ти си прекалено дълбоко замесен в това… И то лично.

На Алек не му беше приятно да го чуе.

— Щом съм толкова дълбоко замесен, защо поиска да се срещнем тук?

— Защото предположих, че се нуждаеш от завършек.

Алек го погледна невярващо.

— Завършек ли? Сигурно се шегуваш.

— Помислих си, че може би, като ме чуеш как разказвам на Регън за всички доказателства, които открихме, и това, че той е имал мотив и възможност, ами тогава ти би могъл да затвориш вратата на това разследване и да продължиш напред.

— Беше прекалено лесно.

— Понякога нещата завършват точно така. Лесно.

— Доказателствата…

— Знам. Може някой друг да е скрил доказателствата на тавана на Морис. Това щеше да кажеш, нали?

— Точно така.

— Морис е бил в състояние да извърши всичко това. Физически той е достатъчно едър и силен, за да повдигне Суини и да го провеси на тавана. А освен това отговаря на описанието, което Регън ни беше дала.

Алек почука на вратата.

— Стотици мъже отговарят на това описание.

Регън отвори вратата и само за секунда Алек видя всичко. Тя беше боса, с къс клин за бягане и потник, който не покриваше пъпа й. Изглеждаше много добре.

Уинкът й кимна и влезе покрай нея.

— Току-що научих новината — каза тя.

— Кой ти каза? — попита Алек. За пръв път през последните три седмици той не се отправи към удобния диван.

Тя затвори вратата.

— Лейтенант Луис се обади и ми съобщи, после и Ейдън. Защо не си усмихнат, Алек? Не си ли доволен?

— Той мисли, че е станало прекалено лесно — обясни Уинкът, сетне седна на креслото и се наведе напред.

Алек застана на средата на стаята с ръце в джобовете и се намръщи.

— Слушай, резултатите от ДНК тестовете не са пристигнали и аз съм на мнение, че трябва да продължим с охраната.

— Не си убеден, че Питър Морис е мъжът, така ли? — Тя замълча, защото той поклати глава.

— Не, не съм.

— Той не иска да бъде убеден.

— Какво трябва да означава това? — попита Алек.

— Означава, че е време за решения. — Уинкът кимна едва доловимо към Регън.

Лицето на Алек се напрегна и той го изгледа сърдито. Регън не беше сигурна какво става.

— Джон, ти мислиш ли, че сте заловили убиеца?

— Да, доказателствата не лъжат.

— Освен ако не са подхвърлени.

— Върху чука откриха залепнал косъм от косата на Морис.

— Знаеш ли колко е лесно да се направи това? Просто трябва човек да вземе един косъм от гребена му — каза Алек, докато крачеше бавно.

— Регън, той е имал мотив — обясни Уинкът. — Дължал е на неподходящи хора много пари и е разчитал на финансовата ви помощ, за да се разплати. Когато вие сте му отказали, е решил да ти отмъсти. Призна, че е ходил в Лиъм Хаус и те е чакал. Доказателствата ще го закопаят. Морис е бил отчаян и е стигнал до крайност. Намерил е мобилния ти телефон и папката с онзи списък и е решил, че ако той направи нещо хубаво за теб…

— … аз ще му дам парите. Мили боже!

Уинкът кимна.

Проведох един дълъг разговор с Емили Милън. Тя призна, че е казала на Морис къде си.

— Тя знаела ли е, че говори с Питър Морис? — попита Регън.

— Да, но твърди, че не е имала представа какво иска той — отговори Уинкът. — Освен това призна, че е прониквала в компютъра ти, за да може да чете имейлите ти. Каза, че го правела, за да бъде в течение на работата. Удивен съм, че е имала наглостта да го стори. Тя е тази, която е разпечатала снимката на Суини и я е поставила на бюрото на Ейдън. Освен това я е изпратила и на другите ти братя. — Уинкът се усмихна.

— Онзи чифт белезници, който извадих, я накара да се разприказва. Изведнъж реши, че много държи да ни сътрудничи.

— Къде е тя сега? — попита Алек.

— Тя беше уволнена, разбира се — отвърна Уинкът. — И човек от охраната я придружи до изхода. Съмнявам се, че ще поиска от вас препоръки за следващата си работа.

— Още ли си убеден, че той е убил Хейли Крос, защото е мислел, че съм аз? — попита Регън.

— Да — кимна Уинкът. — Както казах, тогава е валяло и е било тъмно, Крос е била висока колкото теб, може би малко по-висока, с тъмна коса като твоята. Ако той я е видял в гръб, не е чудно, че я е сбъркал с теб. А ти си го информирала къде да те търси. Нали се сещаш, онази статия и снимката във вестника, които Хенри беше изрязал и сложил в рамка.