Джули Гарууд - Списък с убийства

— Каза, че е имал някои проблеми?

— Да, потрошил е доста брони, но е попадал само в две тежки катастрофи, едната с ранени. Уокър всъщност не е бил виновен за нито една от тях. Бил е по-голям късметлия от някои от останалите, защото и в двата случая се е отървал без драскотина. Първата катастрофа е станала в Уисконсин. Не намерих никого там.

— Ами другата?

— Тя е била най-лошата. Станала е във Флорида, но мъжът, който според свидетелите я е причинил, е умрял на място. Неговата застрахователна компания е обезщетила пострадалите. Също като при катастрофата в Уисконсин е имало много ранени, някои тежко, някои незначително.

— Но Уокър не е причинил тази катастрофа?

— Не — каза Джил. — Още чакам да ми се обади полицаят, който първи е пристигнал на мястото на произшествието. Може би той ще ми каже нещо, което не знам. След като говоря с него, ще те открия… Освен ако не искаш да се откажа от това.

Алек отговори светкавично:

— Не, не спирай. Продължавай да дълбаеш.

Джил потегли след минута, а Алек се върна в апартамента, за да довърши работата си, но не можа да се съсредоточи върху това, което правеше. Продължаваше да мисли за Регън. Трудно ли му беше да изостави този случай? Защо искаше Джил да продължи да търси? Може би, ако беше участвал активно в разследването, нямаше да се чувства толкова потиснат сега.

Взе една кутия и я занесе до колата. Защо не можеше да приеме, че са арестували истинския виновник? Въздъхна и поклати глава.

Защото просто беше прекалено лесно, по дяволите!

Неделята се оказа ужасен ден за бягане. Времето се промени от студено и мокро на непоносимо горещо и влажно. Въздухът беше тежък и задушен като в тропическа гора.

Софи, Корди и Регън бяха в парка от цял час, но бяха прекарали повечето време скрити под един навес. Бяха наблъскани като сардини с още поне петдесет души, докато дъждът се лееше като из ведро. Там нямаше никаква възможност да се уединят и поговорят.

Веднага щом дъждът спря, се наредиха на опашка, за да се запишат за състезанието и да си вземат номера.

Софи вече им беше казала добрата новина, но Корди и Регън искаха отново да чуят всички подробности. Освен това те знаеха, че Софи си умира да се наслади на победата си.

— Хайде, Софи, започни от началото! — подкани я Регън.

Приятелката й нямаше нужда от молби.

— Добре. След като моята статия — моята изключително добре написана статия — беше публикувана във вестника, започнаха да се появяват все нови и нови жени. Всички търсеха възможност да свидетелстват срещу Шийлдс. За нещастие никога няма да разберем дали той е имал нещо общо със смъртта на Мери Кулидж. Няма твърди доказателства, но прокурорката ми каза, че разполага с достатъчно, за да го изпрати в затвора за дълго време. Тя ще се заеме и с бодигардовете и смята, че ще може да убеди съдебните заседатели, че те са съучастници на Шийлдс в измамите.

— Ами парите? — попита Корди.

— След като Шийлдс бъде признат за виновен, а той ще бъде — обясни тя, — дъщерята на Мери ще получи това, което е останало от парите на майка й.

— Обзалагам се, че тя би предпочела да се върне майка й — вметна тъжно Корди.

Регън потупа Софи по рамото.

— Много се гордеем с теб.

— А ние се гордеем с теб, Регън — каза Корди. — Двете със Софи не сме спали от седмици от тревоги по теб. Ти обаче се справи чудесно.

— Е, почти — заяви скромно Регън.

— Сега, след като арестуваха убиеца на детектива и Хейли Крос, ще можеш да се върнеш към нормалния си живот и пак да дишаш спокойно, нали?

— Как е възможно нещата отново да станат нормални? Заради мен двама души са мъртви.

— Не можеш да виниш себе си за действията на Морис. Той очевидно е имал психични проблеми. Няма начин Да се предвиди, че някой превъртял тип ще прибегне до такова насилие.

— Корди е права — съгласи се Софи.

— Чухме всичко за мъжа, когото са арестували, и как са открили доказателствата. Но не си ни казала нито дума за Алек. Той липсва ли ти?

Регън не отговори. Нямаше нужда да го прави. Очите й вече се пълнеха със сълзи. Корди й подаде салфетка.

— Какво се случи?

Тя най-после им разказа за последния път, когато беше видяла Алек, и какво й беше казал, когато се сбогуваха. Щом свърши, приятелките й останаха безмълвни. После и двете избухнаха.

— Какво е казал? — почти извика Софи.

— „Ако някога дойдеш в Бостън“ — повтори Регън.

Корди беше бясна.

— И толкова? Нищо по-вече ли не се отрони от устата му?