Джули Гарууд - Списък с убийства

— Какво например? Благодаря за приятното прекарване ли? — Регън вече плачеше и непознатите хора наоколо я забелязваха. Някаква жена буквално се премести по-близо, без съмнение да подслушва разговора им. Тя се взираше в Регън, без да се прикрива. Регън обърна гръб на любопитната натрапница. Притесняваше се, че не може да контролира емоциите си. — Днес алергията ми е в апогея си.

Нито Корди, нито Софи повярваха на това извинение — тя плачеше, защото сърцето й беше разбито.

Корди й подаде нова салфетка и опита да я успокои:

— Всичко ще се оправи. Лъжата само влоши положението.

— Направих най-ужасното нещо! — изплака ненадейно Регън.

Корди и Софи се вторачиха в нея.

— Какво си направила? — прошепна Корди.

— Влюбих се в него.

— Ние също мислехме, че е станало така — въздъхна Корди съчувствено.

— Ти призна ли му? — попита Софи.

— Не.

— И по-добре.

Жената, която стоеше зад Регън, кимаше, защото очевидно бе на същото мнение. Софи реши да не й обръща внимание.

— Хайде, дойде нашият ред — каза Корди.

Опашката напредваше бързо и те най-после бяха стигнали до масата за регистриране. След няколко минути вече си помагаха една на друга да си закачат номерата върху гърбовете на тениските.

Тъмни облаци бяха надвиснали над тях, докато вървяха към стартовата зона. Улиците около маршрута бяха затворени и полицаите насочваха движението.

Паркът беше потънал в тучна зеленина, храстите и тревата бяха избуяли, но пътеките за велосипеди и за джогинг се открояваха сред дърветата. Няколко мъже и жени седяха на една каменна стена покрай пътеката, докато чакаха състезанието да започне.

Корди още се горещеше:

— Не мога да повярвам, че е изрекъл това. Сигурна ли си, че си чула правилно, Регън? Точно това ли каза? — Прекалено късно тя осъзна, че неволно е отприщила сълзите на приятелката си.

— Да — отвърна Регън разплакана.

— Не мога да повярвам, че не си му казала да си…

— Корди, за бога! — спря я Софи.

— Наистина не искам повече да говорим за Алек — подсмръкна Регън.

— Добре — съгласи се Софи.

— Нито дума повече за него — обеща Корди.

— Той и без това не е моят тип. Изобщо не е подходящ за мен.

— Така ами! — съгласи се Софи.

— А защо не? — попита Корди.

— Много е немарлив. Ето защо. Никога не се облича елегантно.

— Със сигурност беше елегантно облечен в онзи смокинг в кънтри клуба — отбеляза Софи.

— Не й помагаш — прошепна Корди.

— Да, може да се изтупа, когато поиска, но предпочита да е небрежен. Все забравя да се обръсне и никога не се реше. — По лицето й се стичаха сълзи, докато се оплакваше от него. Търпеливо ги избърса и каза: — Колко съм жалка, че говоря за такива маловажни неща. А всъщност той е толкова секси, мил и чаровен. Истината е, че ми харесва, че ходи в такъв неугледен вид.

Корди й подаде още една кърпичка. Регън й благодари, после въздъхна:

— Алек има всички качества, които са важни за истинския мъж — чест, преданост… Той е силен и смел… — Тя спря, за да попие очите си, и добави: — Просто е съвършен.

— Не, не е — възрази Корди. — Ако беше толкова съвършен, защо ще си тръгне от най-хубавото нещо, което му се е случвало някога?

— Не искам да говоря за него. Наистина, нито дума повече.

— Добре — съгласи се Софи. — Да побъбрим за нещо друго.

— Ако той може да продължи напред, аз също мога — заяви Регън. — Всъщност точно това ще направя. Ще продължа.

— Страхотно! — възкликна Корди.

— Може ли да сменим темата?

— Най-добре — съгласи се Корди. — Кърпичките ми свършиха.

— По — вече няма да плача за него.

— Радвам се да го чуя — каза Софи.

— Мисля, че трябва да отпразнуваме твоето издигане — каза й Регън.

— Хайде да отидем на вечеря другата седмица — предложи Корди. — Но преди четвъртък. Тогава започвам нова диета.

— Защо в четвъртък?

— Защото си го избрах и съм го оградила на календара си. Вече се настройвам психически. Ще започна в четвъртък, каквото и да стане.

— Тогава да отидем в сряда вечер — предложи Регън.

— Вдигнаха флага — каза Софи. — Това е сигнал, че след пет минути състезанието започва. Аз ще се промъкна по-напред. Ти ще бягаш ли? — попита тя Регън.

— Хиляда и петстотин метра натам и пак толкова на връщане и приключвам.

— А ти, Корди?

— Аз ще направя хиляда и петстотин метра съчетано — ходене и пълзене.

— Реших да бягам, вместо да ходя — съобщи Софи. — И да се пробвам на цялата дистанция. Десет хиляди метра.