Джули Гарууд - Списък с убийства

— Уокър нае човек да провери Денис, а връзката ти с него не беше сериозна.

— Но, Ейдън, Алек заминава.

— Да, знам. — После се изправи и каза: — Ето го, идва.

Регън буквално преобърна стола, когато скочи на крака, и ако Ейдън не беше хванал чашата й, тя щеше да се разбие на пода.

Тя си пое дълбоко дъх, залепи усмивка на лицето си и се обърна. Той пак изглеждаше по-хубав от последния път, когато се бяха видели. Можеше да се изтупа, когато поискаше. Вече го беше доказал миналата събота, когато беше облечен със смокинг. Сега беше с тъмносин блейзер, кафяв панталон и мокасини, вместо обичайните износени маратонки.

Не можеше да повярва колко е смутена, а той още не й беше казал нищо.

Алек кимна на Ейдън и й се усмихна.

— Днес изглеждаш по-добре. — Тя предположи, че любезностите са свършили, когато той се обърна към Ейдън и грубо я пренебрегна. — Адвокатът ви още не се е обадил на Джил Хътън. Той ми каза, че му е оставил две съобщения. Мисля, че може би се налага отново да говориш с него.

— Ще го уредя — обеща Ейдън. — Сам беше в отпуск, но бях сигурен, че вече се е върнал.

Регън реши да се качи в офиса си. Ейдън и Алек я последваха.

— Искам Джил да се чуе с него утре следобед. В противен случай аз ще отида до кантората му да прегледам лично онези папки.

— Той ще се обади.

Регън задържа вратата на асансьора, за да се качат. Алек стоеше пред нея, докато пътуваха до третия етаж.

— Говорих с лейтенант Луис тази сутрин — съобщи Ейдън.

— Сигурно е било много забавно — отбеляза Алек. — Най-добре да не споменавате името ми пред него, иначе ще стане зле за детектив Уинкът.

— Какво означава това?

Алек обясни:

— Означава, че Луис ще съсипе шансовете му за издигане, ако открие, че аз му помагам.

— Няма да научи за това от нас и със сигурност няма да го научи от Сам — обеща Ейдън.

— Значи лейтенантът не те харесва! — въздъхна Регън. Когато той не й отговори, тя го сръга в гърба.

Алек й се усмихна, после протегна ръката си назад и хвана нейната. Но когато осъзна какво е направил, веднага я пусна.

Ейдън се престори, че не е забелязал.

— Доколкото разбирам, те нямат никакви сериозни улики. Той ми каза, че проверяват Питър Морис.

— Това може да се окаже поредната задънена улица — намеси се Регън.

— Те не само го проверяват — уточни Алек. — Всъщност го издирват.

— Той крие ли се? — попита Регън.

— Да, но не може да се крие вечно — успокои я Алек. — Ще излезе на повърхността и тогава ще го пипнат.

— Но това може да отнеме цяла вечност.

Оказа се, че заловиха Морис само след час.

Питър Морис направи две грешки. И двете колосални.

Първата бе, че се поддаде на изкушението. Влезе в един бар в центъра на Чикаго и започна да пие твърд алкохол в големи количества, което не само попречи на преценката му, но и му създаде фалшиво чувство за сигурност. Колкото повече алкохол поглъщаше, толкова по-сигурен беше, че е в безопасност и че за момента е недостижим.

Втората грешка, която допусна, бе да се обади на Регън Мадисън. Отне му няколко опита и когато най-после се свърза с нея, вече се беше разпенил.

Регън беше казала на телефонистката да не я свързва и че ще се върне в офиса си до три часа. Обаче се забави повече и когато двамата с Алек стигнаха до вратата й, детектив Уинкът я чакаше. Тя предположи, че той е дошъл да говори с нея.

— Новини ли има?

Той поклати глава.

— Дойдох да взема Алек. Трябва да ходим на едно място. Нещо като купон за изпращането му — обясни той.

Регън забеляза полицая, който стоеше в дъното на коридора. Телефонът й иззвъня. Уинкът вече тръгваше, но Алек още се бавеше. Тя вдигна телефона на бюрото на Хенри и каза:

— Регън Мадисън.

— Това е последният ти шанс да направиш каквото трябва!

Разгневеният глас я шокира. Думите звучаха завалено, но тя разбра какво й говори мъжът.

Алек видя промяната в изражението й, направи знак на Уинкът и после изтича до телефона в нейния офис, за да може да подслуша разговора.

— Кой се обажда? — попита тя.

— Питър Морис — отговори той. — Помниш ли ме?

— Да, помня ви.

Уинкът се отдалечи и набра някакъв номер на телефона си.

— Ти си лъжкиня! — Морис натъртваше думите, като шепнеше високо.

Морис или беше пиян, или беше много близо до това състояние, помисли си Регън. Тя чуваше тракане на чаши, музика и гласове. Беше сигурна, че й се обажда от някой бар.

— Не лъжа. Помня ви.

— Говоря съвсем сериозно. Това е последният ти шанс. Гласът му пак прозвуча смразяващо. Тя го чу как преглътна, после прозвуча тракане на кубчета лед в чаша.