Джули Гарууд - Списък с убийства

Замисли се дали да не се обади на Софи и Корди. Разговорите с приятелките й винаги я караха да се почувства по-добре. Но ако им позволеше да видят колко е разстроена, щяха да се разтревожат за нея още по-вече. А ако темата се прехвърлеше на Алек — което неминуемо щеше да стане, тя със сигурност щеше да се издаде. Нямаше проблем от време на време да си поплаква пред приятелките си, но не и тук, не й сега.

Алек наблюдаваше Регън от канапето. Очите й бяха тъжни, погледът й — отнесен. Беше бледа, сбърчила чело.

Лайл Брадшоу влезе в офиса. Изглеждаше, сякаш беше тръгнал на сватба — издокаран с тъмен костюм на фино райе и бяла риза с ръкавели. Яркочервената му вратовръзка беше единственото цветно петно. Както обикновено, нямаше нито един непригладен косъм на главата. В сравнение с него Алек изглеждаше като клошар.

Уинкът наблюдаваше от другия край на стаята. Лайл гледаше Регън, а Алек следеше погледа му и изражението му издаваше, че не е никак щастлив от поведението на Брадшоу.

— Писмото и пликът са на бюрото на Хенри — каза Уинкът, за да прекрати състезанието по размяна на погледи.

— Няма да намерим никакви отпечатъци от пръсти — обеди се Лайл.

— Все едно трябва да го прибереш като улика и да го занесеш в лабораторията — сопна му се Алек.

Лайл сякаш не забеляза враждебния му тон. Уинкът обаче не го пропусна. Той разведри ситуацията, като заведе двамата мъже във външния офис, за да обсъдят новото развитие по случая.

Веднага щом остана сама, Регън включи компютъра си и опита да отговори на няколко имейла. Всичко, което ангажираше мислите й, беше добре дошло.

Хенри подаде глава през вратата, за да й каже довиждане. Тя му предложи да си вземе почивен ден в понеделник, но той не искаше и да чуе.

— Ами ако дойде друго писмо или се случи нещо? Искам да бъда тук, в случай че се нуждаеш от мен.

— Добре — усмихна му се тя. — Но се наспи сутринта и ела по-късно.

— Ще опитам — обеща той. Обърна се да тръгне и после добави: — Не трябва да казваме на никого за новия списък и за жената.

— Знам.

— Изненадах се, че толкова хора са замесени, а никой още не е издал историята на вестниците.

— Мисля, че почти никой от полицията не знае подробностите — каза Регън.

— Софи ще ни убие и двамата, ако някой друг вестник пусне пръв тази история. Добре, сега тръгвам. До утре.

— Хенри, пази се — прошепна загрижено Регън. Вратата едва прихлопна след него, преди да се отвори широко и Ейдън да нахлуе в стаята. — Със Спенсър едва сега научихме за писмото. Алек ми каза за убитата жена. За бога, Регън, това е можело да бъдеш ти!

— Да, знам — каза тя тихо.

— Слушай, със Спенсър няма да пътуваме никъде, докато този маниак не бъде заловен. Може би трябва да се обадя на Уокър и да му кажа да се прибере у дома.

— О, моля те, не го прави. Знаеш, че той привлича вниманието на пресата където и да отиде. Репортерите ще му вървят по петите и ако някой от тях надуши нещо…

— Добре — прекъсна я той.

— Накарай го да не се прибира — настоя тя. — Искам и вие със Спенсър да заминете някъде, възможно най-далече от мен. И ако може да вземете Корди, Софи и Хенри със себе си. Никой от вас не е в безопасност покрай мен. Ако нещо се случи с теб или… — Гласът й потрепери.

— Няма да ходя никъде — повтори той. — И престани да се тревожиш за нас. Имаш си достатъчно проблеми, за които да мислиш. Трябва да бъдеш силна.

— Аз съм добре, не се тревожете за мен. Няма да рухна психически.

Продължиха да говорят още няколко минути. Ейдън крачеше из стаята, за да се поуспокои. Изглежда, се нуждаеше от нейните уверения, че тя е защитена, че Алек и Джон ще заловят маниака и че със сестра му всичко ще бъде наред.

Когато той тръгна към вратата, тя каза:

— Преди много време ти ме научи, че хората от семейство Мадисън се изправят лице в лице с проблемите. Време е да го сторя и аз.

— Полицаите трябва да…

— Говоря за нашето семейство и за бизнеса ни, Ейдън.

Той се обърна и се върна при бюрото й.

— Добре, пред кои проблеми ти е време да се изправиш?

— Това, че позволявам на теб и Спенсър да вземате решения вместо мен… Това трябва да спре. Нещата, които аз правя с парите на семейството, са също толкова важни, колкото и това, което правите вие. Инвестирането на тези пари в името на това светът да стане по-добър всъщност е дори по-важно.

Той се облегна на бюрото и скръсти ръце. Знаеше, че тя е права.

— И още нещо… — продължи Регън. — Като правим дарения за хората, като осъществяваме проекти, които променят живота им, всичко това ни напомня защо сме на този свят. Според мен задължението ми е да помагам на вас, момчета, за да не губите почва под краката си. — Тя се усмихна и добави: — Може да се каже, че ви правя по-човечни.