Джули Гарууд - Бавно изгаряне

— Кейт… — Дилън докосна ръката й, за да я накара да спре.

Тя го погледна и се шокира от усмивката на лицето му.

— Да, Дилън?

Той понижи глас, за да го чуе само тя, и попита:

— Да се обзаложим ли, че Андерсън Самюъл Смит никога не подписва нищо само с инициалите си?

Няколко секунди тя не разбра какво й казва, но после осъзна шегата 1 1 На английски инициалите образуват думата „задник“. — Б.пр. .

— Боже господи, това може да хрумне само на някой мъж! — Влезе в кабинета на адвоката засмяна.

Атмосферата бе пропита от враждебност, но виковете и вулгарностите спряха, когато един по един братята забелязаха двамата новодошли.

Роджър пръв се отърси от изненадата.

— Какво по… Кои са тези, Андерсън?

— Какво ми пука кои са. Нямат работа тук — озъби се Юън и направи заплашително крачка към тях.

Да не би да мислеше, че можеше да я подплаши, така че да излезе от кабинета? Тя нямаше да се церемони с подобно грубо отношение. Погледна го право в очите и пристъпи в стаята.

Андерсън вдигна ръка.

— Ако обичате да се успокоите, сега ще ви представя един на друг. Кейт, запознай се с Ванеса Макена.

Впечатляващата жена бе съвсем различна от мъжете наоколо. Не изглеждаше ядосана, само любопитна.

— Здравейте — усмихна се учтиво Ванеса.

— Ванеса — продължи Андерсън — е омъжена за Брайс Макена.

Мъжът, когото Андерсън посочи, не каза нищо. Само кимна рязко на Кейт.

— Точно до Брайс е Роджър Макена, а вдясно от теб — Юън Макена. А сега ми позволете да ви представя вашата братовчедка, Кейт Макена.

— Нашата братовчедка? — изръмжа Юън. — Трябва да е някаква измамница. Нямаме никакви братовчеди.

— Юън е прав — включи се веднага и Брайс. — Нямаме братовчеди.

— Очевидно имате — каза Ванеса с леко приповдигната нотка в гласа.

Братята не й обърнаха внимание.

— А той кой е? — попита Роджър. — И той ли се представя за братовчед?

— Господинът просто придружава Кейт — отвърна Андерсън без допълнителни обяснения.

— Мислят си, че ще получат парче от баницата ли? Това е абсурдно! — каза Брайс.

Андерсън пак вдигна ръка.

— Чичо ви ме увери, че видеозаписът ще изясни всичко и ще отговори на всичките ви въпроси. Освен това по негово настояване всеки от вас ще получи копие от записа, който сега ще видите. Терънс, моля те, раздай дисковете на всички. — Той забеляза, че слънцето огрява телевизионния екран и бързо отиде до прозореца, за да намести щорите. — Нали има диск в плейъра?

— Да, сър, всичко е готово — отвърна Терънс.

Андерсън плесна с ръце и опита да прозвучи ентусиазирано.

— Добре тогава, да започваме.

— Крайно време беше — вметна Брайс.

— Моля всички да седнат. — Андерсън погледна Роджър и Юън. — И ви моля да се опитате да не коментирате или прекъсвате записа на чичо си.

Роджър се отпусна в стола.

— Ще трябва да изслушаме как старият ястреб ни чете лекция, преди да си получим парите?

Той беше отправил въпроса към Юън, който веднага отговори:

— Още се опитва да ни контролира, даже от гроба. Ама че упорито копеле!

Ванеса се обърна към Юън:

— Чичо ви не е тук, за да се защити. Само ти може да паднеш толкова ниско, че да ругаеш мъртвец.

Юън не се трогна от коментара й. Обърна се към Роджър и прошепна достатъчно силно, че да го чуят всички:

— Само една кучка може да обича такова копеле.

Кейт имаше чувството, че гледа филм на ужасите. Как, за бога, щеше да разкаже на Изабел и Кийра за тези отвратителни братя? Вече й се гадеше, че са й роднини. Ужасни вулгарни същества.

Брайс явно бързаше да се напие. Той се наливаше с алкохол като с вода и колкото повече пиеше, ставаше толкова по-непоносим. Братята му сякаш харесваха извратеното му остроумие и смехът им го окуражаваше още повече. Как щеше да ги опише пред Изабел и Кийра? „Гнусни“ беше първото, което й хрумна. И „гадни“. Много гадни. Никой не може да стане толкова противен без години практика в това отношение.

Кейт насочи вниманието си към Ванеса. Тя й беше най-интересна. Човек можеше да се заблуди, че елегантната жена е влязла в този кабинет по грешка. Изглеждаше толкова не на място тук.

Андерсън застана зад стола на Ванеса. Той кимна на Терънс, който взе дистанционното и пусна записа.

Разговорите спряха, когато Комптън Томас Макена се обърна към публиката си, но мълчанието не продължи дълго.

— Какво каза той, че бил променил завещанието си неотдавна? Защо не сме били информирани? — попита Юън.