Джули Гарууд - Бавно изгаряне

— Бях адвокат на чичото на баща ви, Комптън Макена, в продължение на седем години и съм убеден, че фирмата ни се грижеше добре за него. Той беше много интересен човек. Може да отидем на вечеря някой ден и да ви разкажа това, което знам за него.

— Познавахте ли брат му? — попита Кейт.

— Да, познавах го, госпожице Макена. Но нашата фирма не го представляваше.

— Моля, наричайте ме Кейт.

Той се усмихна ослепително.

— Кейт. Хубаво име — добави с одобрение. — Тогава вие трябва да ме наричате Андерсън.

— Ако нямате нищо против, бих искала да се освежа.

— Добра идея — каза Дилън.

Добра идея? Какво означаваше това? Или имаше нещо не наред във вида й, или Дилън искаше да поговори с адвоката насаме.

Андерсън й посочи къде е тоалетната и се върна при Дилън във фоайето.

Кейт си изми ръцете и провери вида си в голямото огледало. Вярно, че беше малко разрошена, но не изглеждаше зле. Не изглеждаше и добре. Реши, че може малко да се разкраси.

Вчеса косата си, но не я прибра с шнола, а я остави пусната. Изрови червило и руж от чантата и освежи грима си. Отново се погледна. Не можеше да направи нищо по-добро, освен ако не се подложеше на пълно преобразяване.

Искаше да даде на Дилън още няколко минути насаме с адвоката. Спря до вратата и опита да си направи бърз автотренинг. Опитай да се настроиш оптимистично и спри да гледаш толкова тревожно. Всичко ще е наред. Андерсън нямаше да е толкова радостен от срещата с нея, ако се канеше да й каже, че тя дължи пари на роднините, нали? Не, в това нямаше никаква логика. Може пък да е доволен, че се е появила, защото така ще я накара да върне парите — а тя щеше да ги върне, дори да трябваше цял живот да ги събира.

Чакай, това не е позитивно мислене. Кейт искаше да се захване за нещо, което да я накара да се почувства по-добре. Снимките. Да, щеше да получи снимки на баща си като малко момче. Това щеше да е чудесен подарък за нея и сестрите й, така щяха да имат връзка с човека, който е обичал майка им и е дал живот на тях трите.

Добре. Автотренингът вършеше работа. Продължи го още малко. Може би щеше да хареса братовчедите си. Възможно е.

Изпъна рамене и прошепна:

— Започва се. — После отвори вратата.

Дилън почти не я погледна. Задълбочено слушаше това, което адвокатът му обясняваше със сериозно изражение. Кейт не искаше да ги прекъсва, така че изчака до бюрото на секретарката, докато завършат разговора си.

Усмивката се върна на лицето на Андерсън веднага щом я забеляза.

— Хайде да се качим горе — каза той и ги поведе по стълбите.

Кейт дръпна леко Дилън и му прошепна:

— Намръщен си. Какво не е наред?

Дали да я предупреди? Или да я остави да влезе без никаква предварителна идея какви змии са братовчедите й според описанието, което Андерсън им направи току-що.

Реши все пак да я предупреди, поне отчасти.

— Май няма да харесаш братовчедите си.

— Може пък да ги харесам — настоя тя, решена да не се разделя с оптимизма, който си самовнуши.

Той се усмихна.

— Сигурен съм, че няма.

— Не можеш да предскажеш… — Тя рязко млъкна. О, кого заблуждаваше! Сапуненият мехур на нейния ентусиазъм се спука.

Той видя обезкуражения поглед в очите й и осъзна, че не е трябвало да й казва.

— Само бъди твърда — прошепна Дилън.

— Аз съм твърда.

Бяха стигнали до площадката, когато чуха мъжки глас да ругае. Кейт спря и погледна Дилън. Той сви рамене, сякаш е в реда на нещата.

Андерсън изглеждаше покрусен.

— Изчакайте ме само момент, моля — каза той.

Забърза по коридора, вероятно с намерението да накара гостите си да млъкнат, предположи Дилън, но белята вече стана. Кейт не бе разтревожена, а направо изплашена.

Тя стисна ръката му.

— Андерсън обясни ли ти защо съм получила писмото?

— Знаеш защо. За да присъстваш на прочитането на завещанието.

— Да, но той каза ли ти нещо повече?

— Изобщо не сме говорили за завещанието — увери я Дилън. — Исках да знам какво да очакваме и той ме осведоми що за хора са братовчедите ти. Между другото, той иска да те увери, че не представлява никого от тях.

Кейт продължи по коридора. Чу поредната вулгарност и прошепна:

— Мили боже! На какво се натресох? Може би не е добра идея да се срещам с тях точно сега? Или когато и да е, добави наум.

Дилън не искаше тя да влезе в гнездото с пепелянките с изплашен вид. Ако те усетеха нейната уязвимост, щяха да атакуват. Братовчедите трябваше да видят колко силна жена е.

Андерсън отвори вратата и ги покани да влязат.