Джули Гарууд - Бавно изгаряне

— Милиони — отвърна Роджър.

— Това не отговаря на въпроса. Колко милиона? — искаше да знае Юън.

— Предполагам, че са към шейсет — каза Брайс.

— Доста смело предположение — вметна Юън.

— Няма смисъл да гадаем — прекъсна ги Ванеса.

Юън я погледна.

— Ти защо си тук?

— Вие двамата никога не сте се погаждали — каза Роджър, сякаш току-що бе открил това.

— Меко казано — отвърна Юън. — Презирам я. Нейната престорена святост. Тя е сноб и не я понасям.

— Чувството е взаимно — отвърна Ванеса.

— Повтарям, защо си тук? — попита Юън отново.

— И двамата с Брайс получихме писма.

— Но не можа да дойдеш в една кола с мъжа си?

— Бях на събрание в съвета по изкуствата. Говореше се за култура, така че ти не би разбрал нищо.

Снизхождението й го вбеси. Той се обърна към Брайс и попита:

— Как по дяволите я издържаш?

Брайс се усмихна на жена си.

— По-точно въпросът трябва да е как тя ме издържа?

— О, моля те. Още преди години стана досаден със самокритиките си — изсумтя Юън.

Ванеса се отърва от още някоя саркастична забележка от Юън, защото Андерсън Смит влезе в стаята, следван по петите от асистента си.

Маниерите на адвоката бяха спокойни и овладени. Без да каже и дума, той призова за вниманието им и го получи. Представи се, представи и Терънс и се ръкува с всички, като започна от Ванеса.

Беше доста възрастен джентълмен и определено с харизма. Тя го гледаше как въздейства като с вълшебна пръчка на братята и бе едновременно очарована и развеселена, защото изведнъж и тримата започнаха да се държат по най-добрия възможен начин.

Терънс отключи вратата и един по един всички влязоха в кабинета.

Роджър забеляза видеоуредбата и попита:

— Това пък за какво е? Филм ли ще гледаме?

— Не бих го нарекъл филм — отвърна Андерсън. — Моля, настанете се удобно. Ще започнем след няколко минути.

— Защо не започнем веднага? — попита Юън.

Андерсън отиде до вратата на кабинета си, затвори я и отговори:

— Още не всички са пристигнали.

Дилън се увери, че не ги следят, и когато наближиха Савана, се отдели от магистралата и мина по по-малко натоварени пътища до града.

За нула време се загуби по улиците, но тъй като бе от семейство Бюканън, в никакъв случай не можеше да си го признае или да помоли някой да го упъти. Кейт го запозна с някои факти от историята за Савана — „сестрата“ на Чарлстън, и не обръщаше внимание на пътя, по който минаваха.

— Наричат Савана „Перлата на Юга“ — каза тя. — Но ти навярно знаеш това.

— Аха.

— Слушаш ли ме?

— Разбира се. Ти си перла.

— Не, Савана е перла.

— Да — съгласи се той. — Но ти също, краставичке.

Тя се отказа от опитите да го образова, извади телефона си и провери за съобщения.

Дилън още не бе успял да се ориентира. Беше сигурен, че вече два пъти е минал покрай един и същи парк.

Постоянно караше на запад. След две-три пресечки спря, за да пусне няколко пешеходци да пресекат, и случайно погледна номера на вратата на съседната сграда.

Виж ти, намираха се, точно където трябваше да бъдат.

Офисът на адвоката бе на един голям площад, в средата на който имаше парк. В центъра му се издигаше паметник на един от почитаните граждани на Юга, който стоеше на висок пиедестал и гледаше към алеите и пейките в парка. Огромни дъбове, покрити с мъх, хвърляха дебели сенки.

Всички сгради бяха долепени една до друга. Някога са принадлежали на първите граждани на Савана. Някои още бяха жилищни домове, но други бяха обновени и преустроени и се вписваха в урбанистичната смесица от офиси, галерии и ресторанти.

Дилън отново извади късмет, когато една кола потегли и освободи идеално място за паркиране точно до ъгъла. Той умело пъхна колата на освободеното място и каза:

— Готово.

— Къде сме? — изненада се тя.

— Пристигнахме — съобщи той. — Бързо стана.

Кейт погледна часовника на таблото.

— Подранили сме с двайсет минути.

— По-скоро петнайсет. — Той разкопча колана си и посегна да отвори вратата.

Тя дръпна ръката му.

— Не искам да ходя там по-рано. — Сега говореше обезпокоена.

— Добре, няма проблем. Няма да отидем по-рано. — Той пак посегна към вратата.

— Чакай.

— Да?

— Имаш ли нещо против първо да проведа един разговор по телефона? Трябва да говоря с Хейли за панделките. Няма да е дълго.

— Няма проблем. През това време ще се чуя с Нейт.

Кейт се почувства ужасно нервна. Не можеше да си спомни номера на Хейли и се наложи да го провери в органайзера си.