Джули Гарууд - Бавно изгаряне

— Баща ти е сладур. Винаги е толкова мил с мен.

— Той те харесва.

— Джордан и Сидни още му викат „татко“.

— Но синовете му — не. Ние го наричаме „сър“. Беше много строг с нас, докато растяхме, но предполагам, че е трябвало да бъде такъв. Не му е било лесно да опази шест момчета да не се забъркат в някоя каша.

Кейт си спомняше как се държеше бащата на Дилън, когато чакаше заедно с близките си синът му да излезе от операционната. Времето се точеше адски бавно и мъката в очите му бе покъртителна. Може да е бил строг със синовете си, но ги обичаше много.

— Мразя болниците.

Не осъзна, че е прошепнала тази мисъл на глас, докато Дилън не каза:

— Не се учудвам. — Доловил тъгата в гласа й, той постави ръката си върху нейната и попита: — Как се сети за болниците?

Тя не искаше да му обясни.

— Просто се сетих.

Движението по магистралата беше леко. Дилън включи автоматичното поддържане на скоростта и се облегна.

— Говорих с Нейт рано сутринта.

— Така ли?

— Снощи му съобщих, че ще ходиш в Савана — обясни той. — И го помолих да провери някои неща.

Тя се обърна към него.

— И?

— Помниш ли, той ни каза, че складът е собственост на някаква корпорация, но не можел да открие кои са акционерите в нея. Най-после успял да проникне през пластовете и познай кой държи контролния пакет?

— Кой?

— Карл Бертоли.

Определено Кейт не очакваше да чуе това име и си помисли, че трябва да е грешка.

— Карл? Сигурен ли си? Така ли каза Нейт? Не може да е вярно.

— Смяташ, че Нейт си го е измислил? — Той се усмихна.

— Не, разбира се, че не, но… Карл? Той изобщо не ми го е споменал… защо да не ми каже, че складът е негов?

— Очевидно защото не е искал да знаеш.

— Дали Дженифър е знаела? — попита тя. — Няма начин. Тя е агент по недвижими имоти, за бога. Трябва да знае кои са собствениците. Някой говорил ли е с нея вече?

— Тя е на къмпинг със семейството си, но се очаква да е на работа утре сутрин. Нейт би могъл да я открие, но той вече има списъка на акционерите, така че ще изчака до утре, за да я разпита. Нейт предполага, че Карл я е инструктирал да не ти казва.

Кейт още не можеше да повярва. Просто не виждаше никаква логика.

— Каква полза може да има Карл, като взриви имота си? Дори да има застраховка? — Мислите й препускаха. — Той не се нуждае от пари. И ми кажи, моля те, какъв интерес има да ме убие? Не, просто не виждам смисъл.

— Можем да се обзаложим, че ФБР ровят из финансите на Карл точно сега. Ако има мотив, ще го открият.

— Няма да намерят нищо.

— Може да се изненадаш. Всички си имат тайни, а Карл може да има някои много големи.

Тя не можеше да го приеме.

— Трябва да го обмисля.

— Ще ти дам друга тема за размисъл. Комптън Томас Макена всъщност е бил чичо на баща ти.

— Бил?

— Точно така. Умрял снощи, точно два часа преди да бъде изпратено писмото. Според адвоката му, Андерсън Смит, Комптън оставил изрични инструкции за реда на известяване на роднините му.

— Тогава защо…

— Ти не отиваш в офиса на адвоката, за да се запознаеш с Комптън, както се намеква в писмото. Всъщност викат теб и сестрите ти, за да присъствате на прочитането на завещанието му.

Кейт изпита разочарование.

— Тогава няма да мога да му задам никакви въпроси, нали? Може направо да обръщаш колата. Не ме интересува завещанието на този човек.

— Сестрите ти може да се интересуват.

— С удоволствие ще им дам телефона на адвоката, за да му се обадят. Приближаваме следващата отбивка от магистралата. Може да минем по нея.

— Кейт, ти и сестрите ти не сте единствените, които сте получили писма. Братовчедите ти също ще са там. Сега заинтересува ли се?

— Само братовчедите?

— Не мога да ти отговоря. Адвокатът споменал на Нейт само за братовчеди. Освен това му казал, че те не знаят, че и вие ще идвате. Всъщност той е сигурен, че те дори не подозират за съществуването ви.

Кейт се почувства още по-обезкуражена.

— Тогава определено не се интересувам от тази среща. Намали. Ще изпуснеш отбивката.

Профучаха край изхода от магистралата с бясна скорост.

— Дилън, казах ти, че не се интересувам. Не виждам смисъл да ходя там сега. Ако тези братовчеди не са чували за нас с Изабел и Кийра, те със сигурност няма да отговорят на въпросите ми, нали? Очевидно са държани в неведение от родителите си. — Тя обмисли това за момент и каза: — Знам, че Кийра би искала да научи за наследствените заболявания в семейството, но…

— Има и още — прекъсна я той.