Джули Гарууд - Бавно изгаряне

Не бяха се виждали от шест месеца и Роджър се шокира от промяната. Оскъдната плът сякаш висеше от тялото на Брайс. И манекените имаха повече тлъстини от него. Очите му бяха жълтеникави, а кожата му — пепелява. Цироза помисли си Роджър. — Ясно и просто.

— Доста време не сме се виждали — каза Роджър.

— Да — съгласи се Брайс. — Кога беше последният път?

— На рождения ден на чичо Макена.

— Вярно.

— Как си, Брайс?

Брат му веднага премина в защита.

— Отлично. Защо ме питаш? Не изглеждам ли добре? — Смееше ли да му каже истината?

— Чух, че…

— Какво си чул?

— Ванеса спомена, че не си добре.

— Жена ми не знае какво говори.

Роджър сви рамене. Ако Брайс не искаше да признае, че черният му дроб отиваше по дяволите, той нямаше да спори с него.

— Тя изнесе ли се вече? Последния път, когато говорихме, ти ми каза, че те заплашва да се изнесе.

Брайс си наля още едно питие, преди да отговори.

— Отделни спални, отделен живот. Но не се тревожи за Ванеса. Не е лишена от нищо. Някой се грижи за нуждите й от няколко месеца. Тя мисли, че не знам, но я чувам, когато си уговаря срещите с него късно вечер. Не я виня — добави той. — Това, изглежда, устройва и двама ни. Факт е, че и двамата сме прекалено мързеливи, за да променим нещо, а ако тя ме напусне, ще изтърве удоволствието да ме тормози да спра да пия.

— Ако се опитва да те накара да спреш пиенето, сигурно още я е грижа за теб.

— Тя ме обича по своя си извратен начин. Ами ти, Роджър? Как я караш?

— Имам големи планове — каза той. — Инвестиции — добави важно, като се молеше Брайс да не започне да разпитва за подробностите. Измисляше нещата в движение. — Ще направя някои промени в живота си.

Брат му не изглеждаше заинтересован от бъдещето му.

— Говорил ли си с Юън напоследък?

— Да, неотдавна. — Не спомена, че се срещнаха в един бар, за да вземе пистолета. Брайс винаги се държеше толкова високомерно и Роджър беше убеден, че по-големият му брат ще го изгледа с презрение, ако научи за пистолета, а това ще доведе до неизбежен спор. Брайс беше пиян, но въпреки това се държеше снобски.

— С какво се занимава той? — попита Брайс. Всъщност не му пукаше. Просто запълваше времето, докато чакаха адвоката да започне шоуто.

— Не ми каза нищо за себе си.

— Още ли се занимава с бодибилдинг?

— Не го питах. Предполагам, че да.

— Като говорим за вълка…

Братята се обърнаха едновременно, когато Юън влезе. Брайс го поздрави с вдигната чаша.

Роджър си помисли, че Юън изглежда по-як от всякога. Имаше наситен тен, резултат от слънчевите бани в клуба. От кръста надолу беше слаб, но гърдите и бицепсите му бяха огромни.

Най-малкият брат обаче не бе облечен подходящо. Носеше кафяв спортен панталон, купен с намаление в някой универсален магазин, и плетена риза с къс ръкав, която изглеждаше залепена за гърдите му. Юън изобщо не искаше да порасне. Очевидно толкова се е наслаждавал на дните си в колежа, че продължаваше да се облича като студент.

Роджър се запита дали Юън и вдетинените му приятелчета още се замерят с желирани бонбони, но не го изрече гласно. И най-дребното нещо можеше да накара Юън да избухне, а днес Роджър не бе в настроение да търпи изблиците му.

Юън успя да се държи учтиво около трийсет секунди.

— Радвам се да ви видя и двамата. — Преди Брайс и Роджър да успеят да отговорят, сбърчи нос и попита: — Кой от вас вони така?

— Трябва да е Роджър — обади се Брайс. Преди Роджър да възрази, Брайс продължи:

— Никотинът се е пропил в порите му, а димът — в дрехите. Наистина е време да се откажеш от този мръсен навик, Роджър.

И ръкавицата беше хвърлена.

Ванеса влезе насред кавгата. Беше облечена в бледосив копринен костюм с панталон, който й стоеше много добре. Ванеса бе жена, свикнала да се обръщат след нея навсякъде. Носеше гарвановочерната си коса на кок, както можеше да го направи само жена, уверена в красотата си.

— И това ако не е очарователно семейно събиране — каза тя саркастично. Бързо се отдели от братята, погледна часовника си и попита: — Всички сме тук. Къде е адвокатът?

Брайс също погледна часовника си и отвърна:

— До един часа има още десет минути.

Ванеса опита да отвори вратата към вътрешния офис. Беше заключена.

— Очевидно не иска да му тършуваме в документите — отбеляза тя.

— Не може да ни кара да чакаме. Това е скандално — измърмори Роджър. — Този човек няма да обслужва моя дял от парите, обещавам ви.

— Колко мислиш, че има? — попита Брайс.