Джули Гарууд - Бавно изгаряне

— Ще ми бъде трудно да го обясня на сестрите си. Когато идвах тук, знаех, че ще се запозная с нашите роднини, но със сигурност не съм очаквала те да се окажат толкова…

Андерсън се усмихна.

— Знам. Трудно е да ги опише човек, нали?

Кейт се засмя.

— Да. Поне имам… О, забравих диска. — Тя се втурна към офиса, преди Дилън да я спре.

Чу смеха и звука от чаши, които се чукат за тост. Посегна към дръжката, но нещо привлече вниманието й. Замръзна. Братята вече празнуваха с пълна пара.

Смееха се гръмогласно, докато един от тях се подиграваше на семейството й.

Кейт остана на вратата и ги слуша няколко секунди. Беше й достатъчно.

После отвори вратата и влезе. Смехът секна. Не хвърли и един поглед към братовчедите си, просто отиде до стола и взе диска, който беше изпуснала. Обърна се и грабна папката от бюрото.

— Какво правиш? — попита Роджър.

— Промених решението си. В края на краищата това ще ми потрябва каза тя и ги погледна лице в лице.

Притиснала папката към гърдите си, тя тръгна към вратата, където я чакаше Дилън.

Погледна през рамо назад и каза спокойно:

— О, не ми позволявайте да ви прекъсвам, братовчеди. Моля ви. Продължете си тържеството. Един от вас тъкмо наричаше майка ми курва.

— Какво беше това, по дяволите? — попита я Дилън, докато прекосяваха фоайето.

— За кое по точно питаш?

Андерсън Смит, грейнал като горд родител, чието дете е надминало очакванията му, бързаше след тях.

— Госпожице Макена… Кейт, Кейт, моля те, изчакай минута.

За частица от секундата на Кейт й се прищя да избяга. Отчаяно искаше да се махне възможно най-бързо от роднините, но не и за сметка на адвоката. Не беше негова вината, че клиентът му е толкова жесток старец. Не можеше да го вини и за отвратителните роднини. Андерсън изглеждаше не по-малко шокиран от тях.

Насили се да се усмихне, обърна се и изчака адвокатът да ги настигне.

— Да?

— Много се зарадвах, като чух да казваш, че си решила да приемеш наследството си. Да те очаквам ли тук утре в три? Счетоводителите и съветниците на чичо ти ще бъдат готови да отговорят на всичките въпроси, които несъмнено ще имаш, след като се запознаеш с обобщителния анализ. Освен това ще станат свидетели как подписваш приемането на завещанието. — Пое си дъх и добави: — А аз, разбира се, ще продължа да правя всичко по силите си да те напътствам, докато прехвърлянето на активите приключи или докато ти не упълномощиш друга адвокатска фирма да те представлява.

— Нямам планове да ви сменям, Андерсън — увери го Кейт.

Той очевидно беше много щастлив от решението й. Потупа ръката й.

— Чудесно, чудесно.

— Но осемдесетте милиона…

— В действителност, скъпа моя, чичо ти подцени активите си.

Тя примигна.

— Моля?

— Наследството ти е значително повече от осемдесет милиона.

— О… и вие ще продължите да представлявате… — Гласът й заглъхна.

— Да те чакам ли утре в три?

Той действаше прекалено бързо. Всичко се развиваше светкавично.

— Ще ми трябва време да прочета… довечера… и утре… — Тя погледна Дилън за помощ. Думите й убягваха. Помисли си, че говори като малоумна.

Дилън сметна, че звучи толкова объркана, колкото изглеждаше.

— Може ли Кейт да се обади допълнително за тази среща? Ще позвъни сутринта да се уговорите за кога да я насрочиш. Не прави нищо, докато тя не ти се обади.

Кейт кимаше бързо.

— Да, аз ще се обадя.

Андерсън посочи папката, която тя стискаше.

— Имаш доста за четене тази вечер, доста за асимилиране. Разпечатал съм ти подробностите за погребението на Комптън, в случай че решиш да присъстваш, макар да не те съветвам. — Потупа ръката й и отстъпи назад. — Като твой адвокат — каза той с усмивка — искам да знаеш, че можеш да ми звъниш по всяко време, денем и нощем, ако имаш някакви въпроси или тревоги. Визитката ми е в папката, на нея са всичките ми телефони.

— Благодаря — каза тя.

Понечи да се обърне към вратата, после спря.

— А за тази среща със счетоводителите…

— Да?

— Братовчедите ще присъстват ли? — Тя се възгордя със себе си. Беше изрекла „братовчедите“, без да повърне.

Той прояви искрено съчувствие.

— За съжаление трябва да бъдат поканени. Разпорежданията на чичо ти са много конкретни. Не съм подлагал на съмнение мотивите му, когато ми каза какви са желанията му, но според мен той е искал братята да видят с очите си какво губят. Тяхното присъствие не е задължително обаче, тъй като дяловете им от наследството са вече прехвърлени. Същото се отнася и за сестрите ти, Кийра и Изабел. Ти си единствената, която трябва да присъства, за да подпише документите. Ако се беше отказала от наследството, убеден съм, тримата племенници на Комптън щяха да се окажат следващите най-близки роднини, които да го получат, тъй като са поддържали връзка с чичо си, докато е бил жив. Неговото завещание категорично ограничава това, което трябва да получат сестрите ти, така че се съмнявам те да успеят в евентуални претенции за по-голям дял. Това, което се опитвам да кажа, е, че всичко е в твоите ръце. — Говореше повече на Дилън, отколкото на Кейт, когато каза: — Не знам как да подчертая необходимостта да продължите да сте много внимателни и предпазливи. — Хвана ръката й и добави: — Не искам да се притесняваш, че някой от братовчедите ти ще нахълта в заседателната зала с оръжие. Ще има достатъчно охрана, уверявам ви.