Джули Гарууд - Бавно изгаряне

— Карл Бертоли й предложил да ми се обади.

— Интересно каза Дилън.

— Той те е помолил да дойдеш на приема по-рано — поиска да уточни Нейт. — Нали така?

— Да — кимна тя. — Не, чакайте. Леля ми Нора беше приела съобщението и аз предположих, че е било от Карл, но сега, като се замисля, това надали е било така, защото, когато пристигнах и вървях към шатрата, Карл ми се обади на мобилния телефон и ме попита мога ли да побързам, за да проверя дали всичко е наред с украсата. Той сякаш се изненада, че съм вече там.

— Може да е проверявал, за да се увери, че е пристигнала — каза Нейт на Дилън.

— Разпита ли го?

— Естествено. И честно казано, не беше никак лесно. Той е много емоционален.

— Ами?

— Не знаеше нищо, не беше видял нищо и бил на път към хотела на художничката, за да я вземе и отведе на приема. Проверих това с шофьора на лимузината и той потвърди часа. Пак ще говоря с Карл, след като федералните свършат с него.

— Ще трябва първо да го намерят — обади се Кейт.

— Да го намерят? — повтори Нейт.

— Изабел ми каза, че Карл се е обадил по-рано днес и й съобщил, че заминава. Често прави така — добави тя, за да не си направят прибързани заключения. — Когато се почувства прекалено стресиран, той се усамотява някъде. После се връща освежен.

— Няма да го чакам да се освежи, каквото и да означава това. Ще го намеря — заяви Нейт.

— Често ли се случва да реши, че е стресиран? попита Дилън.

— Три-четири пъти годишно. Може да говорите с годеницата му — предложи им тя. — Карл не отива никъде, без да й се обади. Тя движи бизнеса си, така че не може да почива толкова често, колкото Карл.

Тя даде на Нейт телефонния номер и името на годеницата на Карл и добави:

— Очарователна жена е, но е малко… пренапрегната. Моля те, постарай се да не я плашиш.

— Тя е пренапрегната, а е сгодена за Бертоли? — поклати глава Нейт. Чудничка двойка.

— Мисля, че си губите времето с Карл — каза тя. — Не е видял никого, а ако го познавате толкова добре като мен, щяхте да знаете колко мил, чувствителен и свестен човек е. Направил е толкова много за общността.

— Кажи ми за мъжа, който ти се е обадил да дойдеш при халето. Чувала ли си го преди?

— Не.

— Би ли го познала, ако го чуеш отново?

— Имаше толкова много шум на заден план, че едва го чувах. Не мисля, че бих могла…

Изабел ги прекъсна, като извика Кейт откъм горния етаж.

— Ох, забравих. — Кейт се обърна към Нейт: — Искаш ли нещо за пиене? Нещо газирано или студен чай, вода…

— Студен чай, благодаря.

— Извинете, че ви прекъснах. — Изабел стоеше в коридора и се усмихваше на мъжете. Кейт забеляза, че сестра й си е сложила гланц за устни и е вчесала косата си.

Кейт се извини и отиде при сестра си.

— Искаше ли нещо? — попита Кейт, като забеляза, че Изабел продължава да стои неподвижно в коридора. И тя ли се е държала толкова наивно в присъствието на някой привлекателен мъж, когато бе на седемнайсет години?

Изабел пристъпи към дневната.

— Детектив Халинджър? Всичко наред ли е? Кейт каза, че сте обяснили на Дилън, че просто уточнявате някои подробности. Няма нещо обезпокоително, нали?

— Казах ти, че всичко е наред — намеси се Кейт.

— Кейт помага на детектива за разследването — обади се Дилън. — Няма за какво да се безпокоиш, Изабел.

— Точно така — потвърди Нейт.

— Спри вече да се тревожиш — нареди Кейт.

— Как да не се тревожа? Като ти е тръгнало на инциденти…

Кейт не й даде време да се развихри на тази тема.

— Детектив Халинджър иска чаша студен чай.

— Така ли? Ей сега ще му донеса.

Кейт я последва в кухнята.

Когато се върна при мъжете, Дилън правеше различни предложения на Нейт. Кейт се запъти към канапето, където седеше Дилън, но реши, че е по-добре да остане на разстояние, и се настани на един стол.

— Нали разбирате защо предпочитам Кийра и Изабел да не знаят за това? — попита тя. — Те заминават от Силвър Спрингс утре сутрин.

— Дилън ми обясни, съгласен съм — каза Нейт. — Засега няма да разгласяваме това.

Изабел донесе студения чай, подаде го на Нейт и после му каза, че е било удоволствие, че са се срещнали, и им пожела лека нощ. Тя шокира Кейт, като целуна Дилън по бузата.

— Надявам се да поостанеш в Силвър Спрингс.

— Благодаря за чая, Изабел. Много мило, че се сети — провикна се Нейт, когато тя вече бе до вратата.

Изабел се усмихна, грейнала от удоволствие.

— Не е нужно да стоиш като затворник горе цяла вечер — каза й Нейт, като си мислеше, че тя се оттегля, за да ги остави да говорят на спокойствие.