Джули Гарууд - Бавно изгаряне

Кейт хвърли един поглед към Дилън и Нейт, които продължаваха да говорят, после отиде да се обади от кабинета.

Обаждаше се Хейли Джордж. Пред всички свои клиенти тя се представяше като дамата с кутиите. Беше сред най-ценните доставчици на Кейт. Малката й фирма, която проектираше и произвеждаше специални кутии и контейнери, осигуряваше осмоъгълните опаковки за продуктите на Кейт от самото начало. Винаги спазваше сроковете за доставка и Кейт знаеше, че може да разчита.

— Извинявай, че ти звъня толкова късно — каза Хейли. — Знам, че в момента бизнесът ти е в пауза, но си помислих, че трябва да ти се обадя, за да няма забавяне, когато производството ти започне отново. Знам колко държиш на всяка подробност.

— Няма проблем, Хейли — увери я Кейт. — Какво става?

— Новата партида панделки пристигна днес. Твоите инициали са отпечатани в сребристо, както винаги, но цветът на панделката не е обичайното ти ментовозелено. По-скоро е с цвят на градински чай. Ако ги върна, може да отнеме още месец, докато ми изпратят нови с точния цвят. Исках да зная какво предпочиташ да направя.

Кейт въздъхна. При всичките й други грижи, в момента цветът на панделките изглеждаше най-малкия проблем. Въпреки това дизайнът и цветът на опаковките се бяха превърнали в нейна запазена марка, а тя беше перфекционист по отношение на последователността и качеството.

— Върни ги — каза тя на Хейли. — И ти благодаря, че ми се обади.

— Ще действам — отвърна Хейли.

Кейт затвори телефона. Може би лека вариация в цвета не беше толкова важна, мислеше си тя, но стига да успееше да запази фирмата си, щеше да продължи да спазва високите стандарти, които си бе поставила.

Изабел подаде глава през вратата.

— Дилън те търси — каза тя.

— Идвам.

— Опитай се да бъдеш по-мила с него, Кейт. Той е брат на Джордан — напомни й Изабел. — Можеш да си малко по-дружелюбна с него.

Малко по-дружелюбна? Само ако знаеше, помисли си Кейт. В Бостън дружелюбността достигна неподозирани измерения в отношенията й с Дилън.

Кейт отиде при мъжете и се извини, че ги е накарала да чакат, макар те всъщност да не бяха забелязали. Бяха заети с това да си разказват бойни истории от практиката си.

Халинджър беше разпилял бележките си върху масичката за кафе.

— Нейт ми казваше, че в разследването са се включили и ФБР и Бюрото за контрол на огнестрелните оръжия, което не е изненада — обади се Дилън.

— Това означава, че става истински цирк — обясни Нейт. — Всяка агенция иска да командва парада. Постоянно се настъпват и се пречкат един на друг.

— И никой не иска да споделя информация, докато не приключат с докладите си — вметна Дилън.

Кейт знаеше, че Дилън опростява ситуацията, но все пак участието на толкова хора, които си мислеха, че ръководят разследването, усложняваше положението и правеше работата на детектива много по-трудна. Ако той изобщо беше още част от разследването.

— Това по какъв начин ви се отразява на вас, детектив Халинджър?

— Може да се каже, че съм на дъното на хранителната верига — усмихна се той. Моля, нека си говорим на ти.

Тя кимна.

— Какво смяташ да правиш? — попита го.

— Да си върша работата.

— Това си е негово разследване, независимо колко агенции са намесени — добави Дилън.

Двамата мъже бързо бяха станали съмишленици и Кейт смяташе, че знае защо. Работата им беше на огневата линия и двамата не се радваха на външните хора, които идваха да им се месят и да ги командват. Въпрос на поделяне на територии.

— ФБР ми създават най-големи проблеми — отбеляза Нейт. Всичките са арогантни многознайковци.

Кейт погледна Дилън, за да види как реагира той на коментарите на Нейт. Усмихваше се.

— Ти спомена ли на Нейт, че имаш двама братя, които са агенти във ФБР?

Нейт се смути.

— Наистина ли? Виж, извинявай, не…

Дилън вдигна ръка.

— Няма проблем. Понякога Ник и Алек се държат точно като арогантни многознайковци.

— Какво сте открили засега? Има ли някакви разкрития? Заподозрени? — попита тя.

— Вече беше установено, че експлозивът е поставен в кошница с цветя. Специалистите обикновено могат да определят произхода на експлозията — обясни той. — Кошницата е била на пода, пред една маса в дъното на шатрата. Твоята маса — добави той небрежно.

Кейт не показа никаква реакция. Просто кимна.

— Помня цветята. Бяха много красиви. Не видях кой ги достави — отгатна следващия въпрос на Нейт тя. Влязох в галерията само за няколко минути и когато се върнах в шатрата, цветята бяха там.