Джули Гарууд - Бавно изгаряне

— Току-що се върнах от летището — каза Нейт. Предложих да посрещна някакъв нафукан експерт на име Съдърланд. Оглавявал източния национален специален екип, който всъщност е част от Бюрото за огнестрелни оръжия, алкохол и тютюн. Оказа се много свестен човек. Даде ми полезна информация. Това е неофициално, защото той ще провери мястото с обучени кучета и каквото друго там използва, но ми каза, че знае кой е извършителят. Каза, че от доста време преследвал този човек.

— Знае кой е поставил бомбата? — Кейт веднага почувства облекчение.

— Познава почерка му — поправи се той.

Тя не разбра какво й казва. Погледна Дилън, който бързо й обясни.

— Всеки бомбаджия си има почерк. Това са хора с твърдо вкоренени навици — каза той. — Може да са материалите, които използват, винаги едни и същи. Или може би в този случай къде крият бомбата. Този обича да крие експлозивите в кошница, понякога в няколко кошници.

— Кошници с цветя — вметна Нейт. — Прякорът му е Цветаря.

— Чудно — прошепна Кейт.

— Обича да взривява с голяма мощност. Предимно сгради, но е взривявал и коли, и къщи. Особеното е, че го прави, когато вътре няма никой. Създава си много затруднения, само и само да е сигурен, че няма да рани никого.

— Досега — каза Дилън.

Нейт погледна Дилън, който кимна, и обясни на Кейт:

— Имате много добра пожарна, за такова малко градче. Знаят какво правят. Когато един от тях забелязал сходствата, веднага се обадил на полицията в Чарлстън, за да провери кой води разследването там. Точно така разбрах, че ти си пострадала при експлозията. Няма как да го кажа по-меко — продължи Нейт. — Някой си е поиграл с газовата инсталация, но Кейт, това не е било достатъчно, за да се причинят такива щети. Проверихме и открихме, че е имало…

В момента, в който той щеше да й го каже, тя отгатна.

— Друга бомба.

— Да, а ти си единственото общо между двата случая — обясни Халинджър. Видя недоумението в очите й. — Така че се чудим… кой желае смъртта ти?

Дадоха й няколко минути да асимилира информацията. Нейт с облекчение установи, че тя запази самообладание. Не смяташе, че е от жените, които изпадат в истерия, и се оказа прав. На повърхността тя бе спокойна и овладяна.

Вътрешно Кейт пищеше с пълно гърло. Мислеше каква бъркотия е животът й във всяко отношение.

— Само това ми трябваше сега.

Дилън се усмихна.

— Изобщо има ли подходящ момент да те взривят?

Тя осъзна колко налудничав е коментарът й.

— Нямах предвид… няма значение.

— Още сме в началото на разследването — каза Нейт, а уликите могат да ни отведат в сто различни посоки. Но за да гарантираме сигурността ти, се налага да приемем, че ти си мишената, и да вземем нужните предохранителни мерки.

— Какво предлагаш? — Нейт погледна Дилън.

— Ти колко време ще бъдеш тук?

— Колкото се наложи.

— Добре тогава.

— Ще ми трябва оръжие.

— Знам. Ще го уредя с Боб Дръмонд, шефа на полицията в Силвър Спрингс. Той ще те провери, разбира се, и ще иска да говори с теб. Предупреждавам те, че е малко труден, защото скоро ще се пенсионира и вече не му пука дали ще засегне някого. Доста ще те поизпоти, но…

— Чакай малко — каза Кейт. Имаше чувството, че целият свят се е побъркал. — Това е лудост.

Нейт се обърна.

— Сещаш ли се за някого, който да иска да ти отмъсти? Има ли някой, който да има полза от смъртта ти, например партньор във фирмата?

— Нямам партньор. Имам застраховка живот, но от нея биха спечелили сестрите ми. А и обезщетението е малко. Единственият човек, който би искал да се отърве от мен, е Рийс Крауъл.

Нейт кимна.

— Дилън ми разказа за него.

— Това трябва да е някаква грешка — настоя тя. — Нямаше ме в града почти година и се върнах току-що. Не съм била тук достатъчно дълго, за да си създам врагове.

Гърбът на Кейт започваше да пулсира болезнено. Седеше на ръба на креслото, прекалено напрегната, за да се отпусне. Дилън обаче нямаше проблем с отпускането. Беше се настанил удобно, преметнал ръка през облегалката на дивана и качил глезена си на другото коляно.

— Чия собственост беше халето? попита Дилън.

— Казаха ми, че е на някаква корпорация — отвърна Нейт. — Още нямам точните имена. — Той попита Кейт: — Ти откъде научи за този имот?

— Една агентка по недвижими имоти ми се обади. Показа ми няколко места, но това хале отговаряше най-добре на нуждите ми.

— А агентката откъде е научила, че си търсиш по-голямо помещение за фирмата? — попита Дилън.