Джули Гарууд - Бавно изгаряне

— Аха.

— Какво би трябвало да означава това?

Той не обърна внимание на въпроса.

— Какъв точно експлозив е използван?

— Не знам. Не питах. А и се съмнявам, че детектив Халинджър щеше да ми каже.

Той кимна. Попита съвсем кратко:

— Той какво ти каза?

— Не помня нищо.

— Не може да не помниш.

Тя пак насочи пръста си към него.

— Не ми се сопвай така. Това не е стая за разпити, а аз не съм заподозряна.

Явно думите й му се сториха забавни, защото имаше вид, сякаш се насилва да не се разсмее.

— Кое ти е толкова смешно?

— Мислиш, че така разпитвам заподозрените?

— Такъв беше тонът ти.

Без да обръща внимание на сарказма й, той продължи:

— Била си в колата си, когато онова място е гръмнало във въздуха?

— Точно така. Един от санитарите ми каза, че пожарникарите използвали отварачка за консерви, за да ме освободят от смачканата кола. За щастие аз съм била в безсъзнание. Не мисля, че щеше да ми хареса да отворя очи и да видя всичкия този метал около себе си. Все едно да се събудя в метален ковчег.

— Имала си невероятен късмет.

Тя сви рамене, сякаш това, което му каза, не беше толкова ужасно.

Дилън имаше желание да обвие ръце около нея, но в сегашното й настроение тя сигурно щеше да го сръга в болното рамо в отговор на прегръдката му. Той реши, след като обсъдят най-важните въпроси около инцидентите, да разбере защо Кейт е толкова дръпната с него. Но засега, ако тя искаше да се държи сякаш двамата почти не се познават, той щеше да се преструва, че е така.

Мълчанието му я изнервяше. Тя кръстоса единия си крак, после го върна обратно.

Дилън не вярваше в съвпадения и не смяташе, че двата инцидента можеха да се обобщят като лош късмет. Да е на неподходящото място веднъж — може, това го приемаше. Но два пъти. В никакъв случай.

— Детектив Халинджър даде ли ти визитката си? Бих искал да говоря с него.

— Даде ми я. Ще ти я донеса.

Кийра стоеше на мивката и миеше пресни зеленчуци от градината. Изабел сгъваше ленени салфетки.

— Кийра, какво направи с визитката на детектив Халинджър? — попита Кейт, като влезе в кухнята.

Кийра кимна с глава към хладилника.

— Под магнита с кравичката е.

— Ох, Кейт, моля те, не се ядосвай — обади се Изабел.

— Какво е станало?

— Забравих да ти кажа, че детектив Халинджър звънна.

— Кога?

— Преди около час. Иска да намине по-късно.

— Каза ли защо?

— Всъщност не, щеше да бъде грубо да го питам.

— Изабел, трябва да се научиш да записваш такива съобщения.

— Говорех по телефона и обаждането на детектива прекъсна разговора ми — обясни тя.

— Вечерята е готова — съобщи Кийра.

Кейт отнесе визитката в дневната и я подаде на Дилън.

— Няма нужда да му звъниш. Очевидно той ще се появи тук по-късно. Вечерята е готова. Ще ти покажа къде да си измиеш ръцете.

Дилън проверяваше съобщенията на гласовата си поща. Остави телефона и стана.

Кейт го поведе.

— Ще ти бъда благодарна, ако не обсъждаме експлозиите по време на вечерята. Не искам Изабел и Кийра да се тревожат. Ако мислят, че има…

— Какво?

— Проблем — обясни тя. — Тогава няма да заминат.

— Ти ги покровителстваш.

— Да, но това, че едва не съм умряла при експлозия, не е подходяща тема за вечеря. — Никога, дори и в най-откачените си сънища не си беше представяла, че ще изрече тези думи.

Той се засмя и я последва.

— Това в някой учебник по етикеция ли го пише?

Вечерята беше прекрасна по стандартите на Изабел. Разговорът наистина беше приятен.

После Изабел разчисти масата, а Кейт и Кийра измиха чиниите. Дилън предложи да помогне, но Изабел отказа категорично.

— Сега си в Юга, а тук не даваме на гостите дори да си мръднат пръста.

Кийра му обясни, че е безсмислено да спори, и след като им благодари още веднъж за вечерята, той се извини, стана от масата и отиде зад къщата, за да проведе един телефонен разговор. Кейт забеляза, че затвори вратата зад себе си.

След няколко минути на входната врата се позвъни.

— Обзалагам се, че това е детектив Халинджър — каза Изабел. Тя остави една чиния на плота и бързо излезе от кухнята. — Кийра — извика тя, — имаш време да се качиш горе и да си сложиш малко червило.

Кийра тъкмо пълнеше мивката със сапунена вода, когато Изабел направи предположението си. Сведе глава и каза:

— Тя просто не се спира.

Кейт се засмя.

— По-добре да преследва теб, вместо мен.

— Единствената причина да не се занимава с теб в момента е, защото смята, че си срещнала своята сродна душа.