Джули Гарууд - Бавно изгаряне

Тя сякаш прочете мислите му и попита:

— Защо не ми каза, че ще идваш насам?

— Ти защо не ми каза, че заминаваш?

— Къде заминаваш? — попита Изабел.

— Няма значение — отвърна Кейт.

Тя скръсти ръце, намръщи се на Дилън и направи крачка към него.

— Говорих с Джордан преди два часа и тя е добре, затова знам, че не си тук заради нея. Тя знае ли, че ще идваш? Не, не е възможно. Щеше да ми каже.

— Всъщност тя ме изпрати — сви рамене той.

Кейт направи още една крачка към него.

— Не вярвам — каза подозрително.

— Така беше.

— Значи ще ни гостуваш? — попита нетърпеливо Изабел. — За съжаление ние с Кийра заминаваме утре, но съм сигурна, че Кейт ще се радва на компанията ти — продължи тя, като хвърли на сестра си изразителен поглед да се държи учтиво и гостоприемно.

— Няма да отседна у вас, макар да благодаря за поканата. Тук съм за кратко. След като говоря с Кейт, ще си намеря хотел. Сигурно ще остана в града само една нощ.

— Трябва да останеш у нас — настоя Изабел. — Имаме достатъчно стаи.

— Щом иска да спи в хотел, остави го на мира — намръщи се на Изабел Кейт.

— Ще останеш ли за вечеря? — попита Изабел. Когато се усмихнеше, трапчинката на бузата й се виждаше съвсем отчетливо.

Изведнъж на Кейт й се прииска да натъпче някоя кърпа в устата на Изабел.

— Не мисля, че Дилън…

— С удоволствие ще остана за вечеря. — Той не беше сигурен дали прие, защото е гладен или защото знаеше, че това ще подразни Кейт.

— Така ще опиташ южняшкото гостоприемство — обеща му Изабел.

— Звучи чудесно.

Мобилният му телефон иззвъня. Той се усмихна, когато видя кой го търси и каза:

— Извинете ме за минута. — После излезе от кухнята, за да отговори на обаждането.

Кейт изчака да се отдалечи, за да не ги чува, и се обърна към Изабел:

— Ще спреш ли да флиртуваш с него? Не искам той да остава за вечеря. Искам да си замине за Бостън.

— Но аз искам той да остане — настоя Изабел.

— Какво ти става? — попита Кийра. — Откакто Дилън се появи в кухнята, се държиш странно.

— Грубо — уточни Изабел.

— Нищо не ми става — обясни Кейт. — Просто съм стресирана. Това е всичко. Имам нужда добре да се наспя.

— Знаеш ли какво мисля? — попита Изабел. Нито Кейт, нито Кийра искаха да чуят.

— Изабел, иди да сложиш масата — подкани я Кийра. — Вечерята е почти готова.

Изабел не възрази. Кийра я изчака да отиде в трапезарията и прошепна:

— Нещо става. И не ми казвай, че си въобразявам. Виждам искрите, които прехвърчат помежду ви, начина, по който го гледаш, и начина, по който той те гледа…

— Той гледа всички жени по един и същи начин. В Бостън има фенклуб от почитателки.

Кийра опита да направи знак на Кейт да говори тихо, защото Дилън отново стоеше до вратата на кухнята, но Кейт гледаше в друга посока и не забеляза.

— Жените много си падат по него — добави тя.

Той се облегна на рамката.

— И аз си падам по жените. Това не е тайна. — Нито се хвалеше, нито се извиняваше. Просто съобщаваше факт.

Без изобщо да се смути, Кейт се обърна към него.

— Така е — съгласи се тя. — Може ли да поговорим насаме?

— Разбира се, краставичке.

— Ще спреш ли да ме наричаш така! — настоя тя вбесена.

— Искаш ли нещо за пиене, преди да отидете да говорите с Кейт? попита Кийра. Тя насочи ножа, който държеше, към Кейт и продължи: — Може да искаш да се подкрепиш. Кейт не е в най-доброто си настроение. Не винаги е такава. Когато се старае, може да бъде много мила. Като я опознаеш по-добре, сигурна съм, че ще я оцениш толкова, колкото и ние.

Той се усмихна. Погледна Кейт и каза:

— О, не мисля, че мога да я опозная повече, отколкото вече я познавам. — Развеселен, видя, че Кейт едва се сдържа да не го цапардоса. — Защо, мислиш, я наричам „краставичка“? Защото е като кисела краставичка — вкусна е, но все пак е кисела.

Кийра долови напрежението между Кейт и Дилън и каза:

— Ще ви оставя да си поговорите.

Когато Изабел се появи в кухнята, Кийра я накара да се обърне и я побутна към коридора.

Двете излязоха, преди Кейт да успее да ги спре. Тя се обърна и се намръщи на Дилън.

— Добре, наистина, какво правиш тук?

— Джордан смята, че те грози опасност.

— Не ме грози никаква опасност. Просто напоследък имам лош късмет. Джордан се тревожи излишно.

— Каза, че си пострадала при експлозия. Защо ме излъга, че синините ти са от падане?

— От падане бяха — настоя Кейт. — Просто не споменах, че паднах, когато избухна бомбата.

— Защо не го спомена?