Джули Гарууд - Бавно изгаряне

— Добре какво? — попита Кийра.

Изабел си пое дълбоко дъх, скръсти ръце върху масата и каза:

— Предполагам това… — Тя кимна към купчината сметки върху масата. — …означава, че няма да мога да отида в колеж… точно сега. Тъй като Кийра е на пълна стипендия, тя трябва да завърши последната година от следването си. А ние с Кейт ще си намерим работа, и то веднага, ако не искаме да загубим къщата.

Кийра се насилваше да не се усмихне.

— Виж ти колко бързо направи планове за всички. Значи имало и мозък под русата ти коса.

— Няма нужда от сарказъм — сопна се Изабел.

— Това не е сарказъм — увери я Кийра. — Правех ти комплимент.

— Изабел, твоето образование е много по-важно от това да задържим къщата. Тя си е свършила работата. Ще трябва да се откажем от нея — каза Кейт.

— Но ако си намериш много хубава работа… с твоята диплома…

— Наистина ли мислиш, че тя ще позволи на банката да вземе фирмата й? — попита Кийра.

— Не мисля, че може да ги спре. А ние се нуждаем от пари, нали така? Ако не си плащаме тока, ще ни го спрат. С колко време разполагаме? Хей, имам идея. Знаете ли какво трябва да направим?

Кейт се боеше да попита. Изабел беше известна с шантавите си идеи. Тази се оказа истински бисер.

— Да даваме стаи под наем.

Кейт не беше сигурна дали тя се изсмя първа или Кийра. Изабел ги остави да се посмеят, после настоя:

— Това е добра идея.

— Ти да не си… — започна Кийра.

Кейт я сръга под масата. Не искаше Кийра да се подиграе на наивния план на Изабел. Сестра им току-що бе останала без почва под краката. Щеше да се раздели с дома си и точно в момента смяташе, че ще загуби и възможността да учи в колеж.

— Дори и да даваме стаи под наем, не бихме могли да изкараме толкова пари, че да си платим сметките и огромния кредит на банката — обясни Кийра. Усмихна се и добави: — Освен ако не вземаме по десет бона на седмица.

Изабел прекара пръсти през косата си.

— Добре, това беше глупава идея.

— Не — каза Кейт. — Опитваш се да измислиш някакъв изход и това е хубаво.

— Ако бях умна като теб и Кийра, нямаше да се тревожим за това. Кийра получи пълна стипендия за следването си. Парите, които й дават, стигат дори за останалите й разноски. Само аз съм ви в тежест.

Кейт забели очи, а Кийра поклати глава.

— Сега не е време за драматични изпълнения — каза Кийра.

— Предполагам, че трябва да си разопаковам багажа — въздъхна Изабел със съжаление. — Толкова време ми отне да натъпча всичко в колата на Кийра. Утре ще трябва да се обадя в колежа и да им кажа да ми върнат кашоните, които вече изпратих по пощата.

— Нищо няма да разопаковаш. Ти отиваш в колежа.

— Но как…

— Планът не се е променил. Кийра ще те закара с колата си и после ще продължи към нейния университет.

— Но откъде ще намерим парите за таксата?

— Първоначалната такса вече е платена — обясни Кийра. Тя се обърна към Кейт: — Аз мога да тегля заем и да платя останалата част от таксата за обучението й и другите разходи.

— Това е добър резервен план, но засега мисля, че мога да осигуря достатъчно пари от фирмената си сметка, за да платя първия семестър.

— Но как ще живееш ти? — попита Изабел. — Ти нямаш кола.

— Ще наема. Тъй като моята е неизползваема, от застрахователната компания ще ми платят за нея.

— Няма да ти дадат кой знае колко за онзи куп ламарина — отбеляза Изабел.

— Банката може ли да направи запор на сметките? — попита Кийра.

Кейт поклати глава.

— Банката не може да пипа парите, докато не настъпи падежът на заема.

— Но това е след по-малко от месец — изтъкна Изабел.

Кейт стана от масата и отиде до хладилника за шише вода. Това бе лукс, с който скоро трябваше да се раздели. Нищо й няма и на чешмяната вода, помисли си тя.

Взе три бутилки, подаде по една на сестрите си и каза:

— Когато отворих тези сметки и съобщения и прочетох писмото от банката, в което се обясняваше, че майка ни е заложила всичко, включително и моята фирма, адски се разстроих, честно казано. — Изабел сведе глава и Кейт бързо продължи: — Трябва да престанеш да се опитваш да разбереш или защитиш мама. Ти сама го каза. Тя е направила всичко по силите си.

— Тогава защо отново започваш за говориш за това?

— Опитвам се да ви обясня. Бях поразена и вбесена и със сигурност не мислех трезво. Сега обаче отново съм се овладяла. — Тя обиколи масата и седна. — Никой няма да успее да ми вземе фирмата.

— Как е успяла мама да използва фирмата ти като обезпечение?