Джули Гарууд - Бавно изгаряне

— Не се тревожи. Ще си спомниш. Сега си почини. Ще намина по-късно да видя как си — каза Кийра.

Изабел не беше готова да си тръгне. Тя отиде до леглото и попита:

— Помниш ли, че летя до Бостън?

Кейт се усмихна.

— Разбира се. Помня и че се върнах. Имаше една кола… на летището…

Изабел я потупа по ръката.

— Да, имаше кола. — Гласът й звучеше успокоително и тя се държеше, сякаш се опитва да вразуми тригодишно дете. — Спомняш си колата си. С нея си потеглила от летището.

Кейт погледна към Кийра за помощ.

— Изабел, ще ми подадеш ли телефона, преди да си тръгнеш? Искам да говоря с Джордан.

— Помниш ли номера й?

— Изабел, цицината на главата й не я е превърнала в идиот — каза Кийра.

Изабел сви рамене. Подаде телефона на Кейт и отново я потупа по ръката.

— Много поздрави на Джордан от нас — каза тя. — И ако иска да дойде да те види, кажи й по-добре да не идва. С твоя лош късмет някой може да я блъсне, преди да стигне до летището.

— Ужасна седмица беше, нали? — каза Кейт.

— По-лошо няма накъде — увери я Изабел и последва Кийра през вратата.

Кейт се надяваше сестра й да е права. Завъртя се на една страна и заспа дълбоко.

Два-три часа по-късно се обади на Джордан. Постара се да звучи бодро, но й коства много усилия. Опитът беше неуспешен. Приятелката й долови напрежението в гласа й.

— Кажи ми пак за първата експлозия — каза Джордан. — Сега, като не се тревожа за бучки и рак, мога да се съсредоточа. Някой се е опитвал да убие онази художничка, така ли?

Кейт повтори цялата история наново и когато свърши, разказа на Джордан за побъркания тийнейджър на паркинга на летището. После прибави и най-новата си злополука.

— Изобщо не помня експлозията — каза тя. — Но все си мисля за кафе. Не е ли странно?

— Ти не пиеш кафе.

— Знам. Точно затова ми се струва странно.

— Силен ли е бил ударът по главата ти?

— Достатъчно силен, за да имам адско главоболие. Ако бях по-параноична, щях да си помисля, че някой иска да ме убие.

Джордан се засмя.

— Не говори глупости. Просто лош късмет, нищо повече. Искаш ли да дойда при теб?

— Не, няма нужда, добре съм. Освен това може лошият ми късмет да не е свършил и не искам и ти да пострадаш от него.

— Не давай простор на въображението си. Запомни, ти не си суеверен човек, така че не реагирай с паника. Може ли да те попитам нещо?

— Разбира се.

— Нещо случи ли се между теб и Дилън?

Кейт едва не изтърва слушалката.

— Защо питаш?

— Дойде да те търси. Когато разбра, че си заминала, никак не се зарадва.

— Не мога да си представя защо. Значи не мислиш, че може някой да се опитва да ме убие? — попита Кейт, за да отклони разговора в друга посока.

— Не, не мисля, че някой се опитва да те убие. По-скоро мисля, че имаш развинтено въображение. Поспи и ми се обади утре, когато си възвърнала здравия си разум.

Джордан затвори и веднага набра номера на Дилън. Щом той вдигна, тя му изтърси:

— Някой се опитва да убие Кейт.

Дилън не беше в най-доброто си настроение. Току-що беше изтърпял поредния изтощителен час физиотерапия за рамото си и сега то го болеше адски. Мускулите пулсираха и въпреки че му изписаха болкоуспокоителни, нямаше намерение да ги пие. Не че се правеше на издръжлив. Беше пил от тези хапчета предната седмица и не понасяше начина, по който му действаха. Наистина притъпяваха болката, но също и способността му да мисли. Имаше чувството, че се движи в гъста мъгла. Във всички случаи предпочиташе болката пред мъглата.

Тъкмо се канеше да се съблече и да се пъхне под душа, когато Джордан му се обади.

Видя на дисплея на телефона си, че го търси, и вдигна.

— Какво искаш?

— Много мило отношение.

Той се усмихна.

— Вече не си в болница. Не е нужно да бъда мил. А и не помня някога да съм бил. Нещо ме бъркаш с Алек.

— Няма начин да сбъркам вас двамата. Алек е мърляч, а ти си маниак на тема ред и чистота. Точно затова бяхте толкова идеална комбинация в една стая, докато растяхте. Но за разлика от Алек ти понякога си голям мърморко.

— Ако свърши с комплиментите, бих искал да отида да си взема душ.

Джордан не спираше.

— Обзалагам се, че си много мил с жените, с които искаш да спиш.

— Джордан, за последен път те питам: какво искаш? — заяви той, решавайки, че коментарите й за сексуалния му живот не заслужават отговор.

— Кейт е загазила. Проблемът е, че според мен тя не го осъзнава.

— Загазила?

— Да.

Той разтри врата си.