Джули Гарууд - Бавно изгаряне

— Господин Джоунс, моите стоки…

— Ако искате да ги преместите, ние ще го сторим вместо вас.

Кейт беше толкова отчаяна, че й се искаше да се разкрещи. Колко ли кутии бяха изпратени в халето? Оказваше се, че единственият начин да разбере е, като отиде на място и провери лично.

Всичките й неща трябваше да бъдат преместени оттам незабавно. Можеше да ги складира в гаража си, реши тя, но пък щеше да се наложи да ги мести отново, когато продадат къщата. Боже, как щеше да каже за това на Кийра и Изабел?

Всяко нещо с времето си. Опита да се обади на сестрите си по телефона, за да ги извести, че ще се забави с прибирането, но се включи телефонният секретар. Остави им съобщение, че се е върнала в града, но отива до халето, преди да се прибере.

Тъкмо потегляше от паркинга, за да се върне на магистралата, когато забеляза, че бензинът й е на привършване. Тъй като беше в част на града, която не познаваше, й отне известно време да открие бензиностанция. Забеляза, че от другата страна на улицата има „Макдоналдс“, и реши да си вземе диетична кола. Не бързаше да стигне до халето, защото щеше да й се наложи да чака Джоунс.

Половин час по-късно пристигна пред халето. То се намираше в края на дълга виеща се улица в район, който беше набелязан за обновяване. Само на няколко пресечки имаше пет-шест склада, преустроени в модерни жилища. Пемброук Стрийт още бе недокосната от обновяването и цялата бе осеяна с дупки, които изискваха човек да кара на зигзаг. Редиците от празни магазини с изпочупени стъкла още не бяха ремонтирани, но очакваното обновление на този район на Силвър Спрингс и експанзията, която щеше да последва, бяха точно това, което Кейт търсеше.

Мястото пак бе на голямо разстояние от дома й, но наемът беше поносим — поне така смяташе допреди няколко дена — и тя възнамеряваше да инсталира модерна алармена система, за да гарантира безопасността на служителите си.

Служителите, които може би щеше да се наложи да уволни.

— Престани да се самосъжаляваш — прошепна тя.

Кейт паркира точно пред страничния вход. Наоколо не се виждаха други коли или пикапи.

Тъкмо се канеше да изгаси двигателя, когато телефонът й иззвъня.

— Джоунс се обажда. Стигнахте ли вече?

— Да — отвърна тя.

— Аз ще пристигна до пет минути — съобщи той. — Сипете си кафе, докато чакате.

— Не, благодаря.

— Не пиете ли кафе?

— Не — отвърна тя, като се чудеше защо води този безсмислен разговор.

— Може ли поне да включите кафемашината? Предния път я забравих и за малко не предизвиках пожар.

Този коментар също не прозвуча убедително на Кейт Макена.

— Добре, ще я включа — каза тя. — Но за кашоните ми…

— Да?

— Ще уредя още утре да ги преместят. Изобщо не е трябвало да ги изпращат тук.

— Много съжалявам, ако е имало някакво объркване, госпожице Макена. Ще направя каквото искате. Ще се видим след няколко минути.

Той прекъсна, преди тя да успее да му каже, че и за двамата ще е загуба на време да се срещат, че тя няма да прави никакви промени, защото няма да наеме халето. Но Кейт искаше да види колко кашона с ароматизираните й свещи и лосиони за тяло бяха преместени тук.

Разкопча предпазния си колан и тъкмо посягаше към телефона си, когато двигателят започна да издава някакъв звук като почукване. Тя знаеше какво означава това. Бързо изгаси климатика, за да изстине моторът. Иначе нямаше да може да го запали отново. Наведе се към другата седалка, за да вземе телефона си.

Тъкмо бъркаше с ръка под седалката, когато халето избухна.

Силната експлозия разтърси колата на Кейт и счупи прозорците. Ако тя седеше на шофьорското място, лицето й щеше да бъде нарязано от летящите парчета стъкло. Отломките се изсипаха върху капака и покрива на колата й и се забиха навсякъде. Последва огнената стена, която премина през сградата и се понесе към паркинга. Гумите на колата се стопиха от високата температура. Таблото се откъсна от мястото си и излетя през задното стъкло. Стовари се върху контейнера за боклук в далечния край на паркинга.

Кейт лежеше в безсъзнание на пода и не виждаше разрухата наоколо.

— Дежа вю.

Това бяха първите думи, които излязоха от устата на Кийра, когато най-после я пуснаха да види сестра си. Кейт бе откарана в болницата в Силвър Спрингс и току-що я бяха преместили в стаята и настанили в леглото, когато сестрите й нахлуха.

— Вече не минахме ли веднъж през това? — попита Кийра със загрижена усмивка. Беше толкова радостна, че Кейт не е сериозно ранена, че в очите й напираха сълзи.