Джули Гарууд - Бавно изгаряне

— Изтощи ме.

Той целуна основата на носа й и се претърколи настрани. Впрегна цялата си енергия, за да стане от леглото, и накрая успя.

Кейт чу как вратата на банята се затваря зад него. Още бе замаяна от любенето им, но реалността се опитваше да се завърне в главата й. Тя се завъртя настрани, издърпа чаршафа, за да се завие, и намести възглавницата си. Усещаше вкуса му върху устните си. Не мисли за това, каза си. Дръж си очите затворени и опитай да заспиш. Напрегна се, когато чу, че вратата се отваря. Светлината достигна до леглото, но Кейт не погледна назад. Ако той си помислеше, че е заспала, може би щеше да си тръгне. Дали и Дилън вече е възвърнал здравия си разум? Боже, дано той да не съжаляваше за станалото.

Чу го да се прозява и усети как матракът поддава под тежестта му, когато той се върна в леглото. Кейт опита да се завърти, за да го погледне, но той я дръпна към себе си и целуна врата й отзад.

— Спиш ли?

Топлият му сладък дъх погъделичка ухото й.

— Да. — Тя ахна неволно, защото ръката му отново обхвана гърдата й.

— Не ми звучиш заспала.

Кейт не можеше да повярва, но в действителност се чувстваше притеснена да го погледне.

— Какво правиш? — прошепна тя, стискайки възглавницата по-силно, защото той започна да гали гърдите й.

— Любя се с теб. Обърни се към мен, Кейти.

— Но ние… ти си…

— Няма съмнение.

— Не можем…

— Нали е за една нощ?

— Да.

— Нощта не е свършила.

Дилън Бюканън беше мъж, който държи на думата си. Нощта не свърши, докато той не си тръгна от апартамента в седем часа на следващата сутрин. Сбогуването щеше да е неловко, но Дилън го направи лесно. Кейт тъкмо се унасяше в сън, когато той се наведе над нея и я целуна по бузата.

Тя си спомни, че по някое време през нощта той й каза, че е ангажиран до края на уикенда, но че вероятно ще я види отново в неделя вечер или понеделник. Това или беше заместител на обичайната лъжа „ще ти се обадя по някое време“, или той си мислеше, че тя се е върнала в Бостън за постоянно. Кейт не поправи тази заблуда. Съмняваше се, че след всичко, което бяха правили, ще може отново да го погледне в очите.

Толкова за изтънчената силна жена.

Лекарите задържаха Джордан до неделя. Тя още беше нещастна заради обрива си, така че не роптаеше, че трябва да стои в болницата, и когато най-после се прибра вкъщи, проспа целия следобед.

Кейт купи готова храна за вечерята им. Прекараха тиха вечер заедно и си легнаха рано.

Джордан искаше Кейт да остане още няколко дни, но тя нямаше търпение да се върне у дома, за да се заеме с проблемите. Освен това искаше да се махне от Бостън, преди да попадне отново на Дилън. Всеки път, когато станеше дума за него, Кейт бързо сменяше темата. Тя обикновено казваше всичко на Джордан, но този път беше различно. Много по-различно.

В понеделник Джордан се чувстваше много по-добре и обривът почти изчезна. Въпреки това Кейт не й позволи да я закара до летището. Извика си такси. Чак във въздуха осъзна колко нервна бе заради вероятността отново да види Дилън. Въздъхна от облекчение и реши повече никога да не мисли за него. Не можеше да промени станалото, но можеше да се принуди да не мисли за него, нито да го обсъжда с някого.

Опита се да чете, но не можа да се съсредоточи и когато затвори очи и се престори на заспала, за да не се налага да разговаря с досадния търговски пътник до нея, в главата й нахлуха само образи на великолепното тяло на Дилън. Нямаше грам мазнина. А бедрата му… мили боже, какви бедра имаше…

Стига си мислила за него, заповяда си, но не успя да го направи. Когато пристигна в Чарлстън, беше ужасно ядосана на себе си. Сякаш беше нимфоманка. Как можеше да издържа без секс толкова дълго, а само след една нощ…

Стига си мислила за това. Тези думи се превръщаха в припев в главата й.

Взе автобус до паркинга, където беше оставила колата си. Когато слезе, за момент постоя неподвижна, загледана в една светкавица, която проряза небето, и се опита да си спомни къде е паркирала колата си. Автобусът тъкмо беше завил зад ъгъла, когато чу една кола да се приближава към нея. Стоеше в средата на паркинга, така че бързо се дръпна настрани. Забеляза, че шофьорът увеличи скоростта. Сигурно беше някой тийнейджър, помисли си тя и скочи между две паркирани коли, за да се махне от пътя му. Колата профуча край нея. Кейт опита да види лицето на шофьора, но не успя. Прозорците бяха тонирани в тъмносиво. Тя поклати глава, докато го гледаше как взема завоя на две колела.