Джули Гарууд - Бавно изгаряне

— Плачеше, преди да се появя, нали?

— Не.

— Плачеше.

— Щом си сигурен, защо ме питаш?

— Ти защо излъга?

— Имах трудна седмица. Доста поводи за отчаяние. Понякога ми помага, като си поплача, така ми олеква.

— Има и други начини за разтоварване. — Той повдигна веждите си, след като направи коментара.

Беше непоправим флиртаджия. Кейт реши, че е крайно време да го сложи на мястото му. Беше твърдо решена да го накара да се гърчи.

— Сигурно ще получиш инфаркт, ако…

— Ако какво?

Тя си пое дъх и каза:

— Ако поставя ръце около врата ти и те целуна.

Той се взира безмълвен в нея цели десет секунди, съсредоточен най-вече върху устните й, а после прошепна:

— Пробвай ме.

О, боже. Той определено не се гърчеше, а тя бе засипана от най-различни налудничави мисли. Изведнъж осъзна какво прави и реши да го прогони от апартамента възможно най-бързо.

— Чакам.

Тя усети присмеха в гласа му.

— Може би по-късно.

Устата й пресъхна. Тя отпи от водата си. Не можеше да разбере защо се чувстваше толкова нервна. Но не искаше той да разбере това. За да ангажира ръцете си с нещо, тя се зае да подрежда вестниците. Какво за бога й ставаше? Чувстваше се толкова несигурна в себе си — и притеснена. Нищо не разбираше. Познаваше Дилън от много време и той никога не й бе въздействал по този начин. Тя буквално се опитваше да блокира фантазиите си, свързани с него. Никога не си губеше времето с фантазии — живееше в реалния свят, не в измисления. Но сега я бомбардираха образ след образ — всички включващи фантастичното тяло на Дилън.

Докато се занимаваше с вестниците, халатът падна от раменете й.

— Откъде са ти тези синини? — попита Дилън. Дланта му докосна основата на врата й и се спусна по ръката й.

Тя не избута ръката му, но протегна врата си, за да види синините.

— Не знаех, че имам и там. Трябва да е станало, когато паднах.

— Ами тази на челото ти? И другата на ръката?

— От същото падане.

Пръстите му се плъзнаха по гърба й и тя усети как я полазиха тръпки по гръбнака. Молеше се той да не забележи как й въздейства.

— И ти ли като Джордан все се удряш или спъваш в нещо? — Той се засмя, като обмисли тази възможност. — Вие двете живеете заедно… тя постоянно се блъска…

— Само когато е забравила да си сложи очилата — защити Джордан тя.

— Та защо плачеше?

Бяха описали пълен кръг и той се върна на първоначалния въпрос.

— Вече ме попита това и аз ти отговорих.

Тя взе дистанционното от него и натисна един бутон. Започна реклама. Кейт усили звука и се престори на завладяна от някакъв продавач, облечен като каубой, който крещеше срещу камерата, че сигурно се е побъркал. Размахваше ласо, за да улови оскъдно облечена жена, демонстрираща патриотизма си с лъскав бански в червено, бяло и синьо.

Дилън се протегна, натисна бутона за изключване на звука и каза:

— Лошо е за здравето човек да трупа всичко вътре в себе си.

Бог да й е на помощ, той говореше със съчувствие. А това не й помагаше. Тя усети как сълзите й отново напират и изведнъж отчаяно й се прииска да го прогони от апартамента, преди да се е разридала отново.

— Трябва вече да си тръгваш. — Гласът й потрепери. Защо тази вечер не успяваше да контролира емоциите си? Какво й ставаше? За нея не бе типично да е толкова импулсивна.

— Май трябва да остана — каза той. Дистанционното се превърна в топка за пинг-понг, защото постоянно се местеше от единия в другия. Сега беше у него и той запревключва каналите. Обърна глава леко към нея. Дилън имаше красиви очи и те я гледаха с искрена загриженост.

— Няма нужда да оставаш при мен.

— Добре — съгласи се той. — Тогава май ще си тръгвам.

— Добре, защото… — Тя не можа да продължи. Той все едно нямаше да разбере и една дума от това, което тя каза по-късно. Разплака се на глас. Беше ужасно, но не можеше да се спре.

Кейт скочи от канапето с надеждата да опита да възстанови поне малка част от достойнството си и да излезе от стаята с високо вдигната глава. Обаче Дилън имаше други намерения. Той я дръпна в скута си.

През следващите десет минути той не каза нито дума. Просто обви ръце около нея, от време на време я потупваше непохватно и приемаше, че ризата му подгизва от сълзите й.

Щом сълзите спряха, започна хълцането. Главата й беше върху здравото му рамо, устните й — притиснати отстрани на врата му. Кейт реши да се стегне и да се дръпне от него.

— Дилън?

Той й се усмихна.