Джули Гарууд - Бавно изгаряне

— Какво?

— Не казвай на никого.

— Какво да не казвам?

Дилън мързеливо вдигна кичур от косата й и го остави да се плъзне върху дланта му. Косата й миришеше на кайсии. Беше толкова топла и женствена, а той не спираше да мисли, че единственото нещо между неговите ръце и тялото й е една тънка тениска и шорти.

Не мисли за това. Да, как ли не! Като си казваше да не мисли за това, му стана още по-невъзможно да не мисли.

— Не се тревожи. Никога не се хваля, че съм се целувал с някоя жена. — Той се намръщи. Гласът му беше дрезгав и сърдит.

— Аз още не съм те целунала.

Той трябваше да си възвърне контрола над ситуацията… и над себе си.

— Слушай, няма да кажа на никого, че си плакала. Сега слез от мен.

Тя целуна врата му, като нарочно погъделичка кожата с върха на езика си.

— Кучи син…

Той рязко се дръпна назад, сякаш го беше ударила мълния.

Кейт изтри сълзите от лицето си с опакото на дланите си и също се дръпна.

— Знаеш ли какво мисля? Ти си измамник.

На миглите й блестяха сълзи, те се спуснаха по бузите й. На Дилън внезапно му се прииска да целуне всяка една от сълзите.

— Защо да съм измамник? — попита той.

Тя впери очи в неговите и обясни:

— Обичаш да флиртуваш, когато си мислиш, че си в безопасност, но сега, когато съм… навита — прошепна тя — и вземам инициативата, се разтрепери в ботушите си.

— Аз не нося ботуши, скъпа. — Дилън се ухили. — Треперя в чорапите си.

Ръката му обхвана тила й и нежно я придърпа към себе си. Без да бързат, устните му доближиха нейните. Докосването на устните им промени всичко. Това не бе закачлива кратка целувка. Беше гореща целувка, с отворена уста, с език и много страстна.

Вълна от копнеж прониза Кейт. Тя обви ръце около врата му и го остави да я целува, докато остана без дъх. Усети, че ръката му гали гърба й под тениската. Кога се е озовала там, тя нямаше никаква представа.

Той опита да прекрати целувката, но тя не му позволи, макар да знаеше, че не е добра идея за съблазнява Дилън. Беше много лоша идея. Никога преди не бе си позволявала секс за една нощ, но сега искаше да се загуби в ръцете му и само за една великолепна нощ да се престори, че всичко в живота й е наред.

Неангажиращ секс, нищо повече. Една нощ на бягство, чисто и просто.

О, кого заблуждаваше? В това нямаше нищо просто. Не и за нея. Сексът с брата на най-добрата й приятелка щеше да доведе до куп проблеми. Не можеше да го направи. Утре щеше да изпитва ужасна вина.

Защо трябваше да е толкова консервативна по отношение на секса? Не можеше ли да бъде по-безгрижна? Приятелките й, поне повечето от тях, не смятаха, че е нещо особено да си лягат с различен мъж всяка събота вечер. Но Джордан не го правеше, нито Кейт. Джордан казваше, че уважава тялото си прекалено много, за да го предоставя на някой мъж само за една нощ. Кейт разсъждаваше по същия начин. Трябваше да има чувства, нали така? Не, не, тогава щеше да има обвързване, нали? А тя не искаше това. Кейт можеше да се сети за поне още сто причини да е толкова боязлива, но може би всичко се свеждаше до това, че се ужасяваше от възможността да бъде наранена.

И това признание наклоняваше везните. Определено бе по-безопасно да се въздържа.

Сега, след като бе взела решението си, трябваше просто да го приложи на практика. Трябваше първо да спре да го целува, разбира се, но, боже, колко трудно беше това. Дилън се целуваше удивително добре. Можеше да дава уроци по целуване. Не бързаше, наслаждаваше се на това, което правеше, и бавно изучаваше устата й с езика си.

Кейт не беше сигурна кога е пресякла границата между това да се държи разумно и да иска да го отпрати и това да разкопчава ризата му и да целува почти всеки сантиметър от врата и гърдите му. Тялото му беше топло, стегнато, секси. Пръстите й нежно опипваха назъбения белег на лявото му рамо. Куршумът бе успял да излезе, разкъсвайки сухожилието и мускула, но пропускайки на косъм артерията.

Дилън хвана ръката й и не й позволи да го гали. Пак я целуваше, дълго и настойчиво, и после се опита да спре.

— Кейт, няма да правим това.

Не беше сигурен дали го е чула. Тя хапеше леко ухото му и го побъркваше от желание. После се намести по-удобно в скута му и внезапно дънките му отесняха непоносимо. Той стисна бедрата й, за да й попречи да продължи да се търка отгоре му. Гласът му беше дрезгав, когато каза:

— Ако ще спираме, сега е моментът.

— Да, разбира се.

Тя не му попречи, когато той я вдигна от скута си. Остана права до канапето и опитваше да си поеме дъх, забила поглед встрани. Никога преди целувките не бяха предизвиквали такава реакция у нея, но пък и тя никога не беше целувала Дилън.