Джули Гарууд - Бавно изгаряне

— Супер — измърмори тя.

Взе една хавлиена кърпа и започна да се търка. Когато се върна в дневната, Дилън беше изял три парчета от пицата и посягаше за четвърто. Беше изпил и нейната бутилка с вода и бе донесъл нова от кухнята.

Тя поклати глава.

— Не съм липсвала толкова дълго.

— Като се мотаеш, ти губиш. Поне в семейство Бюканън е така. Хайде, сядай. — Тя го погледна боязливо, защото той добави: — няма да те ухапя, освен ако ти не поискаш.

Дилън й се усмихваше и о, боже, колко привлекателен беше. Добре че не се интересуваше от него, напомни си тя. Като големия лош вълк, той беше готов да я изяде. Не, благодаря.

Той седеше в средата на дивана и заемаше доста голяма част от него, но тя не го помоли да се отмести. Кейт дръпна няколко възглавници и седна.

— Чудех се… — започна той.

Тя натрупа възглавниците между тях двамата.

— Да?

Той отново й се усмихваше. Кейт искаше да му каже да спре, защото, когато й се усмихваше, й беше трудно да се концентрира. Това щеше адски да му хареса. Нов повод да я дразни.

— Къде е дистанционното?

Въпросът я отрезви.

— Дистанционното?

— Аха — отвърна той провлечено. — Дистанционното.

— За телевизора ли? Чакай да отгатна. Искаш да си пуснеш спортния канал.

— Толкова ли съм предсказуем?

— Опасявам се, че да. Нали си от семейство Бюканън.

Тя хвърли две възглавници на пода и зарови ръка между останалите на канапето. Откри дистанционното и му го подаде.

— Много мило, че донесе на Джордан пица. Ще й запазя останалите парчета — каза тя.

— Не съм донесъл пицата на Джордан, а на теб.

— Откъде си знаел, че съм тук?

— Джордан ми каза. — Тя поклати глава. Дилън кимна. — Освен това ми каза да ти правя компания тази вечер.

Кейт се изненада.

— Кога ти го каза?

— Преди един час. — Кейт не му повярва, затова той добави: — В болницата.

— Бил си при нея… в болницата?

— Точно така.

— Но… но откъде си разбрал, че е там? — Не му даде време да отговори и добави: — Не ти се е обадила тя. Или ти се е обадила?

— Не, не ми се е обадила. На никого от семейството не се е обадила — отвърна той. — И ще си поговоря с нея по този въпрос веднага щом се почувства по-добре. Ние сме най-близките й и тя не трябва да…

Кейт го прекъсна, преди да се е разгорещил. Той вече започваше да се ядосва.

— Още не си ми казал как си научил.

— Една приятелка на Ник работи на регистратурата в болницата и случайно забелязала името в графика за операции.

— И се е обадила на Ник? — Кейт бе възмутена от случилото се.

Той сви рамене.

— Нещо такова. Не била чувала Ник да се е женил.

— Това е нарушение на етиката.

— Кое? Да се ожени ли или…

Канеше се да поспори с него за конфиденциалността, но осъзна, че той се опитва да я предизвика.

— Ти си много нервираща личност — заяви тя, сръга го и кимна. Той също я сръга, от което тя политна и падна от канапето. Той хвана ръката й и я дръпна до себе си.

— Сега Ник е в болницата при Джордан, а както вече споменах, аз съм тук, защото тя ми каза да ти правя компания.

— И ти винаги правиш това, което Джордан ти каже? — Кейт се наведе напред и си взе парче пица. Още беше топла.

— Когато и аз го искам. Имаш късмет, че Джордан не ти изпрати Зак.

Закъри беше най-малкият син. Още беше ученик в гимназията, но вече бе същият арогантен дявол като братята си. Според Джордан „бебето“ всъщност не било толкова диво, но искало другите да го мислят за такова. Той успяваше да изтормози родителите си — след като бяха отгледали толкова много деца, те очевидно бяха изтощени, — но според Кейт Зак беше очарователен.

— Аз го харесвам.

— Така ли? Ами внимавай. Мисля, че той те харесва много повече.

Тя отхапа от пицата и изведнъж осъзна, че умира от глад. Погълна бързо цялото парче и си взе второ. Дилън включи телевизора и намести възглавниците зад гърба си. Кейт вътрешно се подсмихна, че изобщо не се е променил. Все още страдаше от манията всяко нещо да си е на мястото.

Той не й обръщаше почти никакво внимание и се прозяваше шумно. Имаше някакво обзорно спортно предаване и го гледаше като хипнотизиран, така че Кейт взе празната кутийка от бира и кутията от пицата и ги отнесе в кухнята. Опитваше се да измисли дипломатичен начин, по който да го накара да си тръгне.

Реши, че директният подход е най-добър.

— Вече трябва да тръгваш — каза тя, като се върна на дивана.

Той вдигна глава.

— Изглеждаш изтощена. Защо си толкова разстроена?

— Не съм разстроена. Уморена съм.