Джули Гарууд - Бавно изгаряне

Нямаше този късмет. Ново позвъняване, този път по-настоятелно. Не й трябваше компания. С боси крака се промъкна тихо до вратата и надникна през шпионката. Сърцето й подскочи.

Дилън Бюканън, проклятието на живота й. Боже, колко добре изглеждаше той. Тя се разтресе мислено. Спри. Той беше с бледосиня риза, грижливо запасана в дънките му. Ризата беше достатъчно вталена, за да подчертае широкия му гръден кош и масивни бицепси. Тъмната му коса беше късо подстригана и, както обикновено, всяко косъмче си беше на мястото.

Всички синове на семейство Бюканън бяха привлекателни, но в Дилън имаше нещо специално. Може би сексапилната му усмивка. Кейт беше сигурна само в едно. Когато той пуснеше в действие чара си, можеше да разтопи и най-леденото сърце. Джордан наричаше по-големия си брат „сексмашина“. Кейт мислеше, че си е заслужил прякора заради купищата жени, с които беше излизал — и с които несъмнено беше спал по време на следването си. Знаеше, че не е намалил темпото и след това, освен през няколкото седмици, когато се възстановяваше след прострелването. Куршумът го укроти малко.

Помисли си, че изглежда уморен.

Той отново натисна звънеца и се облегна на стената срещу вратата, балансирайки с кутия за пица и стек от шест бири в едната ръка.

Дали беше чул изскърцването на пода, когато тя настъпи хлабавата дъска? Кейт се отдръпна от вратата, изчака няколко секунди, после отново надникна през шпионката. Сърцето й заби лудешки — инстинктивна реакция, която не можеше да контролира. Тази реакция бе последица от онзи случай, когато той нахълта в банята, докато тя си вземаше душ. Оттогава Дилън здравата се забавляваше, като я дразнеше с коментарите си по този повод. Кейт просто нямаше сили за сблъсъци с него тази вечер. В нейното уязвимо състояние щеше да я изяде жива.

Но той намигна към шпионката и тя разбра, че много добре знае, че стои от другата страна на вратата.

Трябваше да се държи като възрастна. Просто щеше да отвори и да му каже да се маха. Надзърна през шпионката за последен път.

Той не беше човек, когото можеш да пренебрегнеш, а тя не бе в настроение тази вечер. Искаше да се донаплаче и да си легне.

Я се стегни, каза си. Отключи вратата и я отвори с думите:

— Джордан не е…

— Крайно време беше. Пицата започна да изстива, а бирата — да се стопля. Махни се от пътя ми. Хайде, кисела краставичке. Дръпни се.

Глупавият прякор, който й беше измислил, я вбесяваше.

Беше на прага и за малко да я настъпи.

Пицата ухаеше чудесно, той също. Кейт подуши лекия мирис на одеколона му, когато мина край нея и се отправи към кухнята. Тя го последва и се оказа заклещена в капан до хладилника, когато той го отвори, за да сложи бирата вътре. Дилън й предложи една от кутийките бира. Кейт поклати глава. Той затвори хладилника, пристъпи по-близо и я притисна към плота, когато посегна към кутията с пица.

Нарочно се опитваше да предизвика реакцията й и по пламъчетата в погледа му Кейт отгатна, че ситуацията много го забавлява.

— Ей сега ще се отместя.

— Няма нужда.

Гърдите му се допряха до нейните и едва сега осъзна с какво е облечена.

— Джордан не е тук — съобщи му пак.

— Забелязах.

— Трябваше първо да се обадиш и да си спестиш идването. Не съм облечена за гости.

— И това забелязах. Имаш страхотни крака, краставичке.

— Дилън…

— Аз не съм гост.

Тя го бутна по рамото, за да го накара да се отмести. Когато той примигна от болка, Кейт осъзна какво е направила.

— О, Дилън — прошепна тя и рязко дръпна ръката си. Беше забравила за раняването му. Извинявай. Не исках да…

— Няма нищо.

Той остави пицата, но взе бирата си, отиде в хола и се настани на канапето. Кейт го последва.

— Причиних ти болка, нали?

— Няма значение. — Той усети, че звучи раздразнено, и смекчи тона си, като добави: — Добре съм.

Не изглеждаше добре. Изглеждаше готов да припадне. Тенът му беше станал сивкав, но щом той твърдеше, че няма значение, тя не възнамеряваше да пита повече. Кейт отиде в кухнята, взе пицата, няколко салфетки и бутилката си с вода, а после реши да му занесе още една бира като знак на извинение.

По масичката за кафе бяха разпилени вестници. Кейт остави кутията върху тях, извини се пак и отиде в спалнята на Джордан, за да вземе назаем някой от халатите й. Приятелката й беше по-висока от нея и розовият халат се влачеше по пода. Нямаше и колан.

Зърна се в огледалото над мивката, докато минаваше край него и мислено изстена. Беше забравила, че е вързала косата си на опашка, която бе доста хлабава, и имаше размазана спирала под очите.