Джули Гарууд - Бавно изгаряне

— Тео работи много и не получава достатъчно висока заплата, а сега си има и семейство… не, няма да го тревожа.

— Ами Ник?

— Той завърши право, но не практикува — каза Джордан. — Освен това не искам да замесвам братята си. Адвокатът ми е много способен, а ако се появят други проблеми, мога да се справя с тях и сама. Всичките ми братя имат навика да вземат нещата в свои ръце, но този път няма да им позволя. Вече съм голямо момиче. Мога сама да водя своите битки.

— Защо трябва да бъдеш толкова независима?

Джордан се усмихна.

— Казано от теб, независима звучи като нещо лошо. Просто съм като теб, Кейт. И двете обичаме да контролираме всичко и всички.

Кейт не се опита да спори, защото знаеше, че Джордан е права. И двете бяха много амбициозни и предпочитаха да държат под пълен контрол всеки аспект от живота си. И от живота на други хора, когато това можеше да стане безнаказано, помисли си Кейт.

— Как може да сме толкова оправни в бизнес делата си и толкова глупави в отношенията си с мъжете?

— О, това е лесно. И двете излизаме с мъже, които са по-слаби от нас и поради тази причина не ги искаме.

— Знаеш ли какво си мисля?

— Какво?

Кейт сбърчи нос и направи прочувствена физиономия.

— Наистина сме прецакани.

Джордан се засмя.

— Толкова се радвам, че си тук. Слушай, след разговора с теб осъзнах, че изобщо не внимавах какво ми каза ти. Нали се сещаш, когато те попитах какво става с теб. Беше много егоистично от моя страна, нали?

Кейт се засмя.

— Май така излиза.

— Добре. Сега те слушам внимателно. Каза ли ми, че майка ти заложила фирмата ти?

— Почти. Просто току-що попаднах на някои спънки, това е всичко.

— Знаеш, че ако мога да ти дам нещо, то е твое, нали?

— Много мило.

— Знам, че ти би направила същото за мен.

— Бих — съгласи се Кейт. — Но не се тревожи. Ще измисля нещо. Точно сега ти си имаш достатъчно грижи.

Джордан придоби замислено изражение, сякаш се опитваше да си припомни телефонния разговор.

— А спомена ли, че едва не си хвръкнала във въздуха? Тогава мислех само за операцията, така че не слушах внимателно. Да не си се опитвала пак да сготвиш нещо? Боже, надявам се, че не си. Би могла да вдигнеш къщата във въздуха.

Кейт възрази.

— Само заради една малка злополука в твоята кухня си си наумила, че…

Джордан изсумтя.

— Малка злополука? Наложи се да дойде пожарната.

— От всички тези разговори за готвене огладнях. Ще излезем ли, или предпочиташ да поръчаме нещо за вкъщи?

Прекараха почти десет минути в обсъждане на този въпрос и в крайна сметка отидоха в кварталното бистро, което беше на две пресечки от апартамента на Джордан и където, според Кейт, сервираха най-добрата рибена чорба и миди в целия град.

Избраха си сепаре в дъното на ресторанта, за да не ги безпокоят, но и двете не ядоха много. Джордан изглеждаше изтощена.

Стомахът на Кейт се беше свил, а тялото й беше изтръпнало. Знаеше, че ако даде воля на чувствата си, ще си изплаче очите. Реши поне за малко да отвлече мислите на Джордан от тревогите й.

— Не искаш ли да ти разкажа какъв всъщност беше инцидентът?

Джордан спря да бърника с лъжица из супата, от която почти не бе хапнала, и се усмихна.

— Очаквам го с нетърпение.

— Това не е шега. Имах голяма цицина на тила. Не забеляза ли синината на челото ми? — Тя повдигна бретон, за да покаже на Джордан челото си.

— Разбира се, че забелязах, но просто предположих…

— Какво предположи?

— Кейт, би трябвало и сама да знаеш, че си малко непохватна. Просто си помислих, че си се спънала в нещо.

— Извинявай, но не съм съгласна. Ти си непохватната, не аз.

Джордан не започна да спори.

— Не си се шегувала за хвръкването във въздуха, така ли?

— Не, не се шегувах. Искаш ли да ти кажа какво стана или не?

— Искам.

— Предполагам, че трябва да започна от самото начало. Чувала ли си за сутиените „Уондърбра“?

Кейт имаше избирателна памет. Заради мъчителната болест на майка си тя и сестрите й сякаш бяха прекарали цял живот в различни болнични чакални, а Кейт не можеше да си спомни как е изглеждала дори и една от тях. Замисли се, че е странно да не може да си спомни дори една мебел или цвят на стена, килим. Предположи, че всички чакални са почти еднакви — студени и стерилни, с евтини картини на планини и ливади по стените.

Помнеше обаче хората, които идваха и си отиваха, докато тя беше там, почти всичките, помнеше и колко разтревожени бяха.