Джули Гарууд - Бавно изгаряне

Джордан се съсредоточи за момент върху движението, после се престрои в средната лента и продължи разговора:

— Много ми се иска да се преместиш тук.

— Много харесвам Бостън, но…

— Знам. Трябва да поддържаш огъня в семейното огнище, заради сестрите си.

— Най-вече заради Изабел, и то за известно време. Тя заслужава да има семейство и дом. От трите ни Изабел беше най-близка с мама и за нея бе най-трудно да свикне.

— В Уинтроп ли отива да учи, да не е променила решението си?

— Не е. Много е развълнувана. Това е идеалното място за нея. — Ако успея да осигуря парите за таксата за обучение за повече от един семестър, добави тя мислено. — Надявам се, че като се отдели от дома и отиде в колежа, ще стане малко по-зряла. Мама винаги се отнасяше с нея като с малко дете.

Джордан кимна.

— Тя е най-малката в семейството, но има глава на раменете. Ще се оправи.

— Много ли си изплашена, Джордан?

Рязката смяна на темата не изненада приятелката й. И нейният ум работеше като този на Кейт, скачаше от една мисъл на друга.

— Много.

— Какво ти каза лекарят?

— Ходих при трима различни, всичките пипаха, натискаха, взеха ми цяла кофа кръв.

— Интересен образ.

— Трябва да ме подготвят за най-лошото.

Кейт кимна.

— Какво ще стане утре?

— Д-р Купър ще направи операцията. Обсъди всички варианти с мен. Ще направи биопсията… и после ще решим.

Кейт си пое дълбоко дъх. Знаеше, че трябва да се държи. Приятелката й имаше нужда от нея и тя трябваше да бъде силна.

Вече се движеха по Стороу Драйв и Кейт се загледа през прозореца към река Чарлз. Водата блестеше под слънчевите лъчи.

— Ще се справим с това — каза тя на Джордан.

— Да. — В колко часа трябва да бъдеш в болницата?

— В шест.

— Няма да закъснеем, дори и да се наложи да те извадя от леглото с електрошок.

Джордан се засмя.

— Не се съмнявам, че ще го направиш. Веднъж Дилън ме замери с мокра хавлиена кърпа, за да ме събуди.

— И свърши ли работа?

— Определено.

— Обзалагам се, че не си се събудила щастлива.

— Права си. Не бях ни най-малко щастлива. Исках да му върна, така че на следващата сутрин излях отгоре му чаша студена вода. Делеше една стая с Алек, а нали го знаеш той какъв е мърльо, май не бях обмислила добре ситуацията. Веднага щом го полях, Дилън скочи от леглото… още потрепервам, като се сетя. Не бях виждала никого да се движи толкова бързо. Аз бях планирала бягството си, но се спънах в една от обувките на Алек и се блъснах в таблата на леглото му. Разраних си коляното, потече ми кръв и започнах да нищя. Алек май проспа целия епизод, но бедният Дилън в крайна сметка трябваше да ме занесе на ръце до долния етаж. Наложи се да ме шият.

— На колко години беше тогава?

— Десет или единайсет.

— Била си щура глава.

— Имах си моите подвизи. Кажи ми нещо. Защо не искаше Дилън да знае, че си стояла при него в болницата?

— Защото бях там заради теб, не заради него.

— Аха.

— Ако беше научил — продължи Кейт, — нямаше да ме остави на мира. Брат ти адски обича да се заяжда.

— Всичките ми братя са такива.

— Да, но Дилън е най-ужасният, да е жив и здрав.

Джордан се ухили.

— Вие, момичетата от Юга, винаги замаскирате критиките си с по едно „да е жив и здрав“.

— Момичетата от Юга никога не критикуват — каза Кейт с преувеличен южняшки акцент. Ние просто сме възпитани да се изразяваме като културни дами. Винаги казваме истината, но по по-внимателен и нежен начин.

Джордан забели очи.

— Това е доста…

Кейт се засмя.

— Какво?

— И аз си прочиствам речника сега, като имам племенници. Не трябва да им давам лош пример. Поне така ми казват Тео и Ник.

— Братята ти са ти казали да си прочистиш речника?

— А като стана дума за Дилън… мисля, че си пада по теб.

— Дилън си пада по всички жени.

— Вярно е, че харесва жените — съгласи се Джордан. — Но особено му харесва да дразни теб, защото ти толкова лесно се смущаваш.

— Ами фактът, че случайно нахлу при мен, докато си вземах душ при първото ми гостуване в дома ви, не помогна особено. Не мисля, че някога ще забравя онзи случай.

— О, аз отдавна съм го забравила — разсмя се Джордан. — Нищо чудно, че той се ухилва толкова широко всеки път, когато някой спомене името ти.

Тя зави и намери чудесно място за паркиране точно срещу сградата, в която беше апартаментът й. Това се случваше изключително рядко. Освен това забеляза черен хамър да завива по улицата от противоположната посока. Шофьорът очевидно си беше набелязал същото място за паркиране, защото форсира двигателя и се изстреля насреща й. Джордан обаче беше побърза. Тя паркира успоредно като по учебник. Шофьорът на хамъра й направи неприличен жест, като минаваше край нея, което предизвика бурния кикот на Джордан и Кейт.