Мариус Габриел - Седмата луна

Междувременно новини за японските зверства започнаха да пристигат всеки ден, заедно с поредните потоци нови бежанци. Масови изнасилвания и избивания на жени. Безмилостни убийства на военнопленници с щикове. Публични изтезания и екзекуции на китайски граждански лица. Малая бе третирана по същия начин, по който и Нанкин. В Сингапур вече всички подозираха какво се е случило с британската армия: разгром, последван от безредно отстъпление.

В таксито, което ги отведе до „Рафълс“, Едуина се опита да покаже присъствие на духа.

— След два дни е Нова година! Хиляда деветстотин четиридесет и втора!

Изтри влагата от запотения прозорец, за да надникне навън. Таксито бе обградено от пешеходци и рикши. Дъждът се лееше по разрушените покриви и обгорелите стени.

През последната нощ на 1941 година „Рафълс“ бе препълнен. Атмосферата бе едновременно трескава и меланхолична. Трескава, защото всички се опитваха да забравят за войната. Меланхолична, защото почти всички присъствуващи бяха бежанци, празнуващи Новата година далеч от своя дом и семейство.

Франсин отначало реши да посрещне Новата година в стаята си с Рут. Нещо обаче, може би желанието за човешка топлота, я задържа на масата и след края на вечерята. Продължи да слуша оркестъра. По полирания под започнаха да се плъзгат танцуващи двойки. Бе й мъчно, че Ейб още го няма.

— Моля да ме извините.

Тя повдигна очи. Пред масата й бе застанал мъж в майорска униформа. Челото му бе покрито от чиста бяла превръзка. Лицето под нея бе мургаво и красиво. Превръзката, допълнена от ястребов нос и подстриган мустак, придаваше на мъжа малко пиратски вид. Приличаше на Ерол Флин.

— Не са ни представили — сподели доверително той. — Чичо ми обаче ми е говорил за вас. Аз съм Клайв Нейпиър, племенник на генерал Нейпиър.

— Чух за вас, разбира се. Как сте?

— Моля да ме извините, задето се представям сам. Стори ми се, обаче че ви познах по описанието. Заповядайте визитната ми картичка. — Той й подаде картонче, върху което бяха изписани името и адресът му. Тя възпитано го прибра в чантичката си. Човекът я изучаваше с уверения поглед на мъж, радващ се на успех сред жените.

— Майор Нейпиър, чичо ви не е ли тук?

— В момента си почива. Лек пристъп на малария.

— Жалко. Бе много мил с мен.

— Ще позволите ли? — попита той и й подаде ръка. Макар и с известна неохота, тя стана и му позволи да танцува валс с нея. Ръцете му издаваха сила и увереност, обаче тя не можеше да откъсне поглед от превръзката на главата му. Бе първият ранен, който виждаше.

— Не обръщайте внимание на тюрбана ми — каза той. — Все още съм запазил малкото мозък, с който съм се родил.

— Не боли ли? — попита Франсин.

— Японска граната. Уби човека до мен. Беше най-добрият ми приятел. Заболя ме едва когато дойдох в съзнание.

— Ах, извинявайте! — възкликна ужасено Франсин.

— Моля ви, няма за какво да се извинявате. Най-лошото е, че ще пропусна останалата част от това шоу. Месец и половина принудителен отдих. — Тъмните му очи не се откъсваха от нея, на устата му се бе появила лека насмешка. — Не се учудвам, че чичо ви харесва. Вие сте единственото хубаво момиче в този салон. Нещо повече, вие сте най-хубавото момиче в цял Сингапур.

Тя не му отговори. Бе раздвоена между възмущението си от неговото недодялано флиртуване и тревогата от това, че той бе загубил най-близкия си приятел.

— Обичате ли ягоди? — попита той.

— Само веднъж през живота си съм яла ягоди. Защо?

— Ще ви изпратя две кошници. Познавам човек, който всеки ден внася със самолет пресни ягоди от Австралия.

— Това ми се струва доста екстравагантно — каза тя.

— Ягоди, пресни миди, бифтеци, въобще всичко, каквото пожелаете. Всичко идва от Сидни. Луксозните заведения ги купуват. Учудващо, нали? Излиза, че бихме могли малко да се повеселим преди Ямашита да дойде тук. Нашият приятел генерал Ямашита е хитър дявол.

По-хитър, отколкото бяхме очаквали. Започнали са да го наричат „Малайския тигър“. Красиво, нали?

— Според вас Сингапур ще падне ли?

— В никакъв случай! — Той присви вежди в престорена изненада. — Сингапур да падне? Моля ви! Това изобщо не е възможно. В течение съм на тайните планове на нашите изтъкнати водачи за защита на острова, драга.

Думите му бяха провлачени и тя внезапно осъзна, че той е много пиян.

— Имат план, който няма как да не успее. Дори Ямашита да успее да прогони всички британски войници от Малая, когато стигне пътя през мочурището, ние просто ще го взривим. Нали разбирате как ще се реши проблемът?