Мариус Габриел - Седмата луна

— За Бога, как ме боли главата.

— Не трябва да пиете толкова много — скастри го Франсин.

— Според докторите въобще не трябва да ставам от леглото — отвърна й той с вълча усмивка. — Не се вживявай много в тези неща, моя сладка Франсин. И внимавай да не изтървеш последния кораб за вкъщи.

— Тя трябва да изчака съпруга си — вметна Едуина.

— Добре, но той дали ще пристигне? Може би Ямашита вече е изпробвал върху него самурайските си мечове?

— Това изобщо не е смешно — отвърна мрачно девойката. — Той й се обади. В безопасност е и е на път за Сингапур.

— В такъв случай, надявам се да се придвижва по-бързо от Ямашита. Не изчаквайте японците да се появят на прага ви. Никак не обичат евразийците.

— Защо сте така пораженски настроен? — попита Едуина сърдито. Пълните й бузи бяха поруменели, а музикалният й глас бе изгубил мелодичността си. — Нашата армия ще разбие японците.

— Това не е армия, скъпа девойко. Това е полицейска сила. Била е замислена само като средство за поддържане на ред и законност. Не за отблъскване на танкове и бомбардировачи. — Той постави ръка върху ръката на Франсин. Дланта му пареше. — Били ли сте в Англия?

— Не. — Тя се опита да измъкне ръката си, но той стисна пръстите й.

— Няма да ви хареса.

— Майор Нейпиър! — Тя в крайна сметка успя да отдръпне ръката си.

Той напълни отново чашите.

— Още по-малко обаче ще ви хареса Сингапур, окупиран от японците. Слушайте, когато ви казах за ягодите и мидите, бях съвсем сериозен. Мога да ви доставя всичко, което ви потрябва. Ако изпитате нужда от помощ, достатъчно е да ми се обадите. Аз съм полезен човек.

Междувременно помещението започна да се изпълва с хора. Към европейците, униформени или във вечерни облекла, започнаха да се присъединяват и малайци и китайци, допуснати в заведението по случай настъпването на Новата година. Повечето азиатки носеха изумителни бижута, далеч превъзхождащи бижутата на европейките. Една „местна“ жена трябваше да е много богата, за да я допуснат тук. Бе убийствено горещо. Официалните сака бяха вече намачкани и покрити с петна от пот. От запотените лъскави носове бе започнала да се стича пудра.

Един фотограф китаец шареше из ресторанта. Майорът го извика с щракане на пръсти.

— Направете ни снимка. Снимка на най-красивата двойка в салона.

Прегърна Франсин и я придърпа към себе си. Франсин се намръщи и за миг бе заслепена от блясъка на светкавицата.

— Наистина сте най-красивата двойка в салона — потвърди с усмивка фотографът. Хотелът внезапно започна да се клати.

— Операция „Медуза“ — каза майорът. — Нали ти казах, мила моя? Вече започва. Воят на сирените на противовъздушната отбрана започна да заглушава сладникавата музика.

Франсин се изправи. Колебаеше се дали да не събуди Рут и да я отведе в бомбоубежището. Детето напоследък спеше лошо. Страдаше от постоянна диария и бе отслабнало. Накрая реши, че ако бомбите не започнат да падат по-наблизо, за Рут ще е по-добре да си поспи.

— Сядай — изръмжа Клайв Нейпиър и я натисна в стола й. — Трябва да изчакаме Новата година заедно.

Франсин видя, че никой не си прави труда да отиде в бомбоубежището. Келнерите сновяха из салона и разнасяха бутилки скоч, шампанско и бренди. Консумираше се много алкохол. Франсин се сети за новогодишните ритуали на своя род. За малките червени пликове с „лай си“ за децата, за сладкишите, за клонките с цъфнали прасковени цветове, за драконите, танцуващи по улиците. Китайската Нова година все още бе далеч, но Франсин се съмняваше дали близките й или който и да било друг щяха да я чествуват тази година.

До тях се приближи китайска двойка на средна възраст, придружена от управителя на хотела. Китаецът, нисък, пълен и с подпухнало лице, им се поклони.

— Аз съм К.К. Чон, член на Законодателния съвет — каза той.- А това е жена ми Попи.

— За всички има място! — каза майор Нейпиър и се изправи. — Момче! Донеси още шампанско и още чаши.

Новодошлите бяха буквално обсипани със скъпоценни камъни. Мъжът имаше златен часовник с диаманти и няколко диамантени пръстена. Елмази красяха ръкавелите му, яката му, та дори и златните токи на обувките му. Жената бе накичена с още по-впечатляващи скъпоценности. Жакетът й бе закопчан с огромни диамантени копчета. На шията си имаше масивна огърлица от изумруди и диаманти, имаше и подобна гривна на китката. Върху един от пръстите й сияеше рубин с цвета на кръв.

Богатствата на местните сингапурски политици се бяха превърнали в легенда. К. К. Чон обаче не се бе родил богат. Върху лявата му китка Франсин видя триъгълна татуировка — свидетелство за принадлежност към бандите. Франсин предположи, че е натрупал състоянието си по време на голямото търсене на каучук, както и на калай и други метали, през 1939 година. Бе по-пиян дори и от Нейпиър и при това очевидно трудно понасяше алкохола. Бе се отпуснал в стола си и не преставаше да говори.