Григор Гачев - Едно възможно бъдеще (Версия 0.12)

Всички, или почти всички Аугментирани живеят, подобно на Стандартните, в Резервата. Големият процент от тях живеят на светове на Аугментирани, малка част живеят и работят на светове на Стандартни. На високотехнологични Стандартни светове могат да бъдат открити доста Аугментирани, които работят със Стандартните. Много учебници посочват като типичен случай Аугментирани, които живеят по фентъзи-световете в една или друга роля. Системата от трансмитери, която свързва световете, се поддържа основно от Аугментирани.

Разликите между Аугментираните и между световете им покриват много по-голям диапазон, отколкото тези на Стандартните, въпреки по-малкия им брой. Причината е, че световете на Аугментирани рядко се повтарят. При пост-Разделенските светове или фентъзи-световете на Стандартни повечето подтипове включват стотици светове в Резервата, някои — хиляди; при световете на Аугментирани и най-масовите подтипове рядко включват повече от десетина свята. Средно за световете на Стандартни подтип от най-ниско ниво включва тридесет до четиридесет свята, докато за световете на Аугментирани тази цифра е между два и три свята. Отделно от това, на отделен свят на Аугментирани разнообразието често е по-голямо, отколкото в цял подтип светове на Стандартни — търпимостта към околните при тях е много по-висока, и разнообразието бива умишлено търсено.

Отношението на Аугментираните към Стандартните обикновено е много добро. Част от задължителното ранно обучение на Аугментирания е, че Стандартните може да ти отстъпват в едно, друго или дори всяко отношение, но това да ги смяташ за полухора е глупост на дребно, и дефектира собствената ти личност. (Поради типичния им начин на общуване Аугментираните усещат такива дефекти така явно, както Стандартните виждат физическите дефекти на събеседника си.) Въпреки това подобни Аугментирани могат да бъдат срещнати, особено от Стандартни (тъй като останалите Аугментирани не ги търпят лесно). Някои такива в крайна сметка стават престъпници; част от тях, за щастие много малка, свършват на световете-затвори.

Към 972 ОР разнообразието на расите Стандартни вече е трудно представимо за човек от началото на 21 век, и продължава да расте — непрекъснато се създават нови раси. (Някои пък изчезват, но създаването далеч надвишава изчезването.)

С доста напън расите, причислявани към Стандартните, са разделени на три групи: Хуманоиди, Трансформирани и Тласнати (Ъплифтирани).

Хуманоидите са тези раси Стандартни, които приличат в една или друга степен на хора (или поне не приличат особено на животни). Тук спадат класическите хора, Толкиновите раси, много дребни расички от най-различни светове, най-често фентъзи-ориентирани, и някои други. Над 95%, може би дори над 98% от Стандартните спадат към тази група.

Трансформираните са раси, които са избрали пълна трансформация на физиката им до нещо, което изобщо не напомня човек. Разликите в тази група, естествено, са много по-големи, отколкото при Хуманоидите — трудно е да се сравнява разликата между джуджета и елфи с тази между разумни птици и разумни костенурки (или дори саламандри).

Тласнатите са животински видове, които чрез селекция и/или генна намеса са били подсилени като разум до ниво владеене на втора сигнална система (използване на символи за предаване на идеи и представи, каквото и да значи това в конкретните случаи). Поставени са изобщо при Стандартните по две причини: заради приликата си с някои от Трансформираните, и защото все пак трябва да ги причисляват някъде, като вид признаване на разума им.

Като изключим Класическите, Толкиновите раси и базираните на някои популярни митологични образи, повечето (като брой) раси тук са ограничени до един свят.

Това са обикновените хора, каквито са по начало като биологичен вид. Това е, естествено, най-масовата раса Стандартни, смята се, че около 80% от Стандартните спадат към нея. Често към нея биват отнасяни и всички „други“; това повишава процента над 85.

При Класическите има най-големите разлики вътре в една раса, във всяко отношение. Причините са както че всякакви „други“ биват отнасяни най-често към Класическите, така и че повечето други раси, тъй като са изкуствено възникнали, имат ясни и строги критерии какво спада към тях, и какво — не: това предизвиква естествен стремеж към определен стандарт за индивид, какъвто за Класическите няма. При тях положението е обратното — всякакви опити за неприемане на дори много странни расово индивиди се тълкува като расизъм, и на много места се осъжда.