Григор Гачев - Едно възможно бъдеще (Версия 0.12)

Интересен момент е лъгането чрез комуникатори. Отначало се е смятало, че втори клас комуникатор не позволява лъжи, но на практика се оказало, че не е никак трудно да се лъже и чрез него: въпрос на тренировка и настройка на начина на мислене. Сливането на личностите, предлагано от трети клас комуникатори, се оказало по-костелив орех за лъжците — принципни технологии как да се лъже и при него са били разработени още със създаването на този клас, но са били нужни повече от сто години, за да бъдат доведени до практическа използваемост, и още поне триста години са били на практика неизвестни за обществото. Реализирането им е много по-трудно, отколкото лъгането чрез мисъл през втори клас комуникатор; на практика са недостъпни за повечето Стандартни. Обикновено са базирани на създаване и поддържане на изкуствено калкирани личности; съществуват и други методи. Принципно се предполага, че сходни техники биха позволили да се лъже и чрез четвърти клас комуникатори; данните някой да е успял обаче са твърде оскъдни, заради твърде оскъдното използване на четвърти клас комуникатори от Стандартни и Аугментирани.

Когато напредъкът в генетиката и нанотехнологиите го е позволил, много хора са се заели да променят качествата си. Отначало са се правели различни аугментации — засилване на паметта или скоростта на мислене, физическата сила, бързина, способности за комуникация, за пряка връзка с компютри, и т.н.

Разбира се, най-желаната аугментация е било безсмъртието. Още първите Безтелесни обаче подчертават, че на човек би му омръзнало да живее твърде дълго, а ако се вземат мерки да не му омръзва, това вече няма да е човек. Тяхната алтернатива е хората да се опитват да живеят нормалния си срок пълноценно. Много хора не са им вярвали, но са откривали, че е така. Точно преди Разделението повечето хора са опитали лично някакъв вариант на удължаване на живота. Много в крайна сметка са станали Аугментирани или Безтелесни. Някои са си дали живот докато не им омръзне да живеят — но за няколко поколения са открили, че на пълноценно изживян живот му стигат стотина години. В крайна сметка в гените на почти всички хора е останала средна продължителност на живота около 100–110 години и пълноценно здраве (и най-често запазен ум) почти до края.

С продължаването на напредъка възможностите на промяна скоро са надминали човешката изобретателност, и промените са започнали да се групират по типове. Повечето от тези типове не са наследствени; някои обаче са. Комбинацията от унаследяване и общи модели е довела до създаването на обособени групи хора, които имат всички белези на отделна биологична раса (или дори вид, но терминът „раса“ се е наложил за обозначаване на всички такива групи), и поддържат социална и културологична обособеност. Много типове обаче са твърде малобройни, и не са каталогизирани като отделни раси (някои от тях упорито се борят за този статут), а има и хора, които е трудно да бъдат причислени към която и да било раса.

Някои от така създадените раси са базирани на чиста практичност като същност; повечето обаче са измъкнати от обществени фантоматични модели, и в крайна сметка са базирани на художествени произведения. Класически са Толкиновите раси, базирани на творчеството на Дж.Р.Р.Толкин. Освен това, за капак на всичко, към 972 ОР вече са налични няколко разумни в някаква степен раси, изкуствено създадени на базата на животни — делфини, шимпанзета, китове, дори динозаври.

Основното създаване на раси и прехвърляне на хора между тях е било около времето на Разделението. Точният брой на расите не е фиксиран, тъй като от време на време се създават нови или изчезват стари. Пълният им (доколкото е възможно) списък е известен единствено на специалистите.

Съществуват сложни класификации на расите. Както е често и с други неща, повечето Стандартни изучават и използват опростена класификация. В нея всички Аугментирани са обединени в обща раса, Безтелесните и Предният фронт — в друга. (От една страна, разликите между различни типове Аугментирани са много по-големи, отколкото между расите Стандартни; от друга обаче малко типове са рязко разграничени от останалите, както е при расите Стандартни, и често разграничението не е много ясно за Стандартните. При Безтелесните това е още по-изразено — разликите между различните им типове са непредставими като размери, но рязко разграничение между типовете на практика не съществува; също така, един индивид може да сменя типа си, или да принадлежи към няколко типа едновременно…)