Григор Гачев - Едно възможно бъдеще (Версия 0.12)

На някои от световете „доброто общество“ включва на практика всички жители. (На един от тях, в опит да подпомогнат идеята, е приет закон, че човек може да бъде благородник не само на отделен административен район, но и на отделен квартал или махала, или дори къща; там вероятно над 95% от населението са благородници на еди-къде си.) На други „обществото“ е по-малък процент, но на твърде малко то е, както е било реално, под 10% от населението. На един от тези светове около 150 години след Разделението са потърсили помощта на Безтелесните, за да се създадат роботи-слуги, и така цялото население от хора да може да спада към „обществото“; Безтелесните учтиво са отказали. Идеята не е била изоставена, и в момента светът преговаря с пост-Разделенски свят, голям производител на роботи, но спазарената досега цена е свръх силите му.

Повечето такива светове са управлявани от кралски фамилии (някъде по една на свят, другаде — по няколко съперничещи си). Някои упражняват републиканство; поне на един няма никакво управление (но затова пък има добре развито и школувано правосъдие, базирано на прецедентна система).

Нивото на развитие на тези светове не винаги е фиксирано към втората половина на 19 век. Някои би трябвало да се окачествят по развитие по-скоро като пост-Разделенски. Няколко от световете експериментират с развитие на алтернативни научно-технически тезауруси. (Един от тях е базиран на „случайно“ налучкана технология за получаване на енергия от вакуума, докато иначе нивото му на развитие е фиксирано на около началото на 20 век, и техниката и технологиите му изглеждат като извадени от фантастичен филм или роман от първата половина на 20 век. Друг експериментира със забрана на електричеството като технология, във всяко едно отношение; там могат да бъдат видени апокалиптични парни машини, водни колела, турбини и механизми, способни да вземат дъха на любителите на странното…)

Викторианските светове често смятат себе си за стожерите на възпитанието и морала на човечеството. На някои от тях вицът „Моля за извинение, че шофирам с гръб към вас“ е банална реалност. Някои от тях смятат всички останали светове за упадъчни и развратени. (Което понякога не пречи на ръководителите им да посещават охотно светове — публични домове.)

На много невикториански светове викторианците биват смятани заради възпитанието си за „надути плондири“, и отношението към тях е като към префърцунен бял в негърско гето от края на 20 век. Съществуват например популярни списъци какви неща могат да се направят от викториански цилиндър; повечето от тях не пропускат да подсетят читателя, че след като преправите и използвате цилиндъра (примерно за нощно гърне), не бива да забравяте да го върнете на притежателя му.

Популярно мнение сред учените-Стандартни е, че класическите викториански светове сами по себе си не представляват интерес за Свръзката, и биват пазени единствено заради хибридните тезауруси, които евентуално биха могли да дадат. От Свръзката са отказали официален коментар по въпроса; неофициалният е, че не е точно така. (Което про— и антивикторианци тълкуват на кой както му изнася.)

Общоприето е, че терминът „племенни“ не е точен — тази група включва и световете, базирани на тезауруса на древните цивилизации: Египет, Месопотамия, древна Гърция, дори Рим. Най-голямата група обаче са световете, реализиращи тезауруси от времето на племената. Броят на тези светове е приблизително равен на броя на тези, базирани на древни цивилизации, но племенни тезауруси се реализират и на твърде много светове, които официално не спадат към тази група — покрай „основния“ тезаурус. Около този вид гравитират и доста други светове — например вудуистките, които формално се водят вид Конфесионални. Разхвърляни са из всички Възли.

Древните цивилизации на Земята, като Египет или Вавилон, се радват в Резервата на прилична почит — по около десетина свята са базирани на техния тезаурус (най-често доста модифициран — иначе голям процент от населението на тези светове би трябвало да са роби; на някои светове и е така). Шест или седем свята са базирани на древна Индия (само четири от тях обаче поддържат кастовата система, като на два тя е значително облекчена, за да е по-приемлива); още поне петнайсетина са базирани на индийската митология, но е било прието те да бъдат причислявани към Конфесионалните. Най-преуспял в това отношение обаче е древен Китай, с неговите около стотина свята. (Световете, базирани на тезауруса на Полинезия, са още повече, но Полинезия официално не се брои за древна цивилизация.)