Григор Гачев - Бунището

— Терминалът ти принципно има възможност за дистанционно, Стеф. На тоя модел датчикът е изключен, за да покрият по-нисък пазарен клас, но иначе всичко си го има. По-евтино е така, отколкото да правят отделно схеми без тези вериги и компоненти.

— Демек, ако датчика бачкаше, щех да го действам с дистант-имплант? А кат не бачка, и немам имплант?

— Основната схема обработва електрически импулси. Ако върху изводите й за датчика бъдат насочени модулирани радиовълни, примерно от антена като тази, в тях се генерира ток. — Хари поглежда към нещото отвън. — Може да се имитира, все едно е вързан датчик, и се управлява отвън. Сложно е, но може.

Стеф не разбира някои от думите, но се досеща какво горе-долу значи цялото.

— Аз така ли го действам?

— Да. Правих измервания, докато се беше жакнал.

— А отде зимам антената?

— В главата ти е, Стеф.

Стеф гледа Хари уплашено. Да не е тръгнал да мръдва? Не изглежда различно отпреди. Ама може да си е мръднал и поначало. Що му е иначе да се грижи за някой, от който нема файда?

— Главата ти е тъпкана с наноджаджи, Стеф. Метални. Из целия мозък, свързани помежду си. Като работят, генерират радиовълни. И като се активират в определен синхрон, все едно вълните се излъчват от антена — могат да се насочват и фокусират, както светлина с хололупа… Така го правиш, повечето време. Понякога май се свързваш пряко с микроверигите на апарата, пак така, ама това отвън е хилаво, не може да те засече.

Стеф бавно смила нещата.

— Начи оная простотия на Сивия… От гроба че го изкопам, изрода!

Хари поклаща глава.

— Какво?… — Още малко размисъл. — Плешивковците в ТВУ-то? И те ли са ми наболи наноджаджи?

Хари кимва.

— Хари, човече, кажи ми квото знаеш!

Другият присяда до него.

— Нанотата от плешивковците са специални. Правят нещо като антена, да се връзваш с нея както сега. Ама слаба, по-слаба от твоята — нареждат се и се сработват по към половин час, и пак за по-сигурно трябва шлем, като оня в ТВУ-то. А за от по-далече — цял бус апаратура. Не става да се вържеш с нея към терминал.

— Тогава как го правя?

— Могат обаче и друго. Нали са много дребни, тялото ти непрекъснато ги разваля, ще изкарат най-много година, и най-добрите щамове нано не издържат в организма повече. И за да ги има в тебе по-дълго време, се възпроизвеждат. Както микробите — казвали ли са ви за тях в ТВУ-то?

— Не.

— Наноджаджите се събират по няколко, и сглобяват заедно нови, от парчетата на смачканите от тялото ти, или от метални атоми, взети от кръвта ти. Могат да изкарат така в мозъка ти докато си жив. Експериментална технология, даже военните я нямат. Само за правителствени цели. Куките от ония служби, дето уж ги няма.

Стеф се ухилва кисело.

— Отде знаеш кво немат военните?…

— Но понеже джаджите са много ситни, и са още експериментални, не са много кадърни. Често грешат, правят дефектни джаджи. Обикновено скапани, ама много рядко, по случайност, по-добри. И не се знае с какво по-добри, може да е с нещо, дето да не харесва на плешивковците. Колкото повече време минава, толкова по-вероятно е да се получи нещо нежелано…

Стеф свива юмруци. Пред очите му витаят празното лице на Кибика с потекли лиги, и петното на асфалта в ТВУ-то…

— А при теб са се омешали с онези от Сивия. Онези не могат да се правят сами, ама другите могат, а не гледат с какви се събират, и от кого какво от схемата на джаджата взимат — не са били мислени наоколо да има и други освен тях… И най-често са правели джаджи мелези, дето съчетават неща и от двете, където каквото попадне. И от тях има скапани, ама има и по-добри, много по-често, отколкото иначе. Скапаните са се разпадали, а по-добрите са продължавали, и са можели повече неща от истинските. Правели са се по-здрави от тях, и по повече, и са ги разглабяли за парчета, и са им взимали местата. Когато си избягал от ТВУ-то, сигурно вече в главата ти са били повече мелезите, а те не изпълняват добре командите на плешивковците. Затова онези с буса са могли да накарат Кибика да скочи, а теб не.

— Щото са мелези ли ме тряскат пристъпи?

— Кой знае — свива рамене Хари. — Може по начало да я докарват дотам. Предвиждало се е подопитните да не живеят повече от шест месеца, а ти ги носиш вече към две години. И са много повече отпреди, сигурно стотици пъти. Така антената е по-силна, връзва се по-лесно, и с какво ли не, ама повече увреждат мозъка. Най-много докато се пренастройват…

— Чай малко. Предвиждало се е да пукясаме до шест месеца? Откъде го знаеш?