Григор Гачев - Бунището

Дори спомените са невероятно ярки, направо преживяваш нещата отново, виждаш всичко още по-ясно, отколкото тогава. Двата дни отпуска, с истински, легален кредитен чип в джоба. Готино, щот има дебела пачка по него, трябва да преджобиш бая тузар, за да сдиплиш толкоз. И тъпо, щот чипа знае, че немаш осемнайсет, та не можеш си поръча с него пиячка, и секакви гот неща. Само че това си има цаката. На това те научава ТВУ-то — всичко си я има.

Местната банда. Повечето на към твойте години, или излезли от ТВУ-то, или ще влязат там. Или направо в пандиза. Не си ли льольо, нема да те метнат, щот влязат ли, жална им майка. Шариш им, и ти преточват парите на приносителски чип, или даже на банкноти, и харчът се води за нещо легално. Че си висял от сутрин до вечер в Дисниленда, примерно, или че си ходил на скъпарски ресторант. Пак от тях и курва можеш да си намериш, дето нема да те изтропа, и дрога, и кво ли не. Стеф още не знае какво точно ще си поръча, но съдбата прави избора вместо него.

— Новичка гадория — разклаща пред очите му ампулата Банджото. — Немат я даже сериозните дилъри. Страхотна е, мъжки. Като крек, ама ем по-яка, ем държи два-три месеца с едно слагане. Ем на вид не си друсан, и проби не я ловят.

— Литкаш ме.

— Не е химия. Неква наноджаджа е. И е скъпа, с тая пара можеш цел джоб крек да нагребеш. Избегам ли от Сивия с тях, жив нема да осъмнем. Ше ме гони до Токио и обратно… Ма ги струва! Едничка ми е — кой превари, той завари… Добре, де. Мой човек си, ша ти менкам мангиза без комисиона, ако я земеш.

Идеята грабва Стеф. Знае добре как те заостря крекът. Три месеца така…! Ако Банджото не лъже, ще е велико. А ако лъже… откъдето дошли парите, там и отишли. Не рискуваш ли, все едно не живееш.

— Лапа към час, доде подейства — обяснява Банджото, докато пълни спринцовката. — Седай, чекай. Да видиш лъжем ли.

След час обаче има само зверски главоцеп, и като в черна мъгла изплуват и отминават лица, светлини, неща. Физиономията на солиден, гладко избръснат мъж. Сивия. Банджото бърше кръвта от устата си, пръстенът на Сивия му е срязал устната и му е избил един зъб. Сивия гледа Стеф право в очите недоумяващо…

Когато се събужда, Стеф лежи в непозната стая. Добре, че главоболието е минало. На вратата се мярва лицето на Банджото, и изчезва. Докато Стеф се чуди къде е, вратата се отваря отново и вътре влиза Сивия, и го гледа изпитателно:

— Нещо треснал ли си преди дозата?

Стеф поклаща глава.

— Дойдох направо от ТВУ-то, да менкам парите. И Банджото ме нави.

Сивия го преценява на око и внезапно замахва. Стеф дръпва глава настрани. Твърде късно. Ръката на Сивия обаче е спряла на милиметър от лицето му.

— Пробвай да ме удариш — казва Сивия.

Стеф гледа невярващо.

— Успееш ли, няма да те пипна. Но иначе ще те потроша.

Стеф се надига от леглото тромаво и свива юмруци. Другият дори не се приготвя за бой, просто стои срещу него. Стеф замахва да го удари, после още веднъж — онзи всеки път успява да се отмести навреме. Направо е светкавичен. Стеф се амбицира, но ударите му срещат само въздух. Сивия е като призрак — миг преди юмрукът да му смачка лицето, вече е другаде. Направо не вярваш на очите си.

— Добре, остави — махва с ръка накрая Сивия. — Помниш ли кво ти набоде Банджото? — Изважда няколко различни ампули, и ги подрежда на дланта си.

— Тая — посочва без колебание Стеф. Сивия вдига вежди и цъква с език.

— Шефе, казах ти, не те ментим — провлачва жално Банджото откъм вратата.

Сивия измъква от джоба си топка банкноти, отделя една и я подхвърля към него. След това отброява тънка пачка и я бутва в ръката на Стеф.

— Половината обратно. Нито ти си виновен, че не сработи, нито аз. Делим загубата.

Вече е вечерта на втория ден, така че Стеф се прибира. В джоба му има само една-две банкноти, за дребни харчлъци вътре. Останалите са у Сивия, дадени пред другите от бандата. Изхили ли се в лицето на Стеф следващия път, бандата вече няма да му вярва — пък щом му върна половината, значи му пука. И е достатъчно печен и жилав, за да е трудно да го махнат от пейзажа.

Първият месец после е като другите. Само дето Гошката не се връща от поредната отпуска. Пометен от камион на една уличка, бил изскочил внезапно пред него. Не е голяма новост, де — на година по пет-шестима от ТВУ-то си отиват през черния изход, както му викат вътре. След още месец си заминава пък Чепа. Успял да се измъкне някак на покрива на спалното, и скочил оттам, надолу с главата. Сигурно се е надрусал тайно от другите. Стеф е дежурен по парцал, и на него се пада да избърше петното кръв и мозък на асфалта. В ТВУ-то няма как да си гнуслив, но въпреки това стомахът му се обръща, докато търка.