Сюзън Джонсън - Чист грях

А той нямаше никакво желание да бъде нечий ухажор.

По време на дългата езда, която трябваше да го отведе до дома му, Адам беше изненадан от откритието, че го беше развълнувало изказването на младата жена, че баща й извинявал всичките й приятели.

Какво точно означаваше това?

Колко точно мъже беше имала?

Дали беше толкова невероятна с всичките си „приятели“?

Адам се опитваше да се отърве от гнева и копнежа си по нея, да прогони досадните въпроси от мислите си. Не се нуждаеше от нея, непрекъснато си напомняше той. Не я желаеше. Не искаше никаква жена след като едва днес се беше отървал от нещастния си брак. Пък и разполагаше с колкото си време иска, за да я забрави.

През следващите дни Адам Сер беше непрекъснато в мислите на Флора. Въпреки цялата суетня и заетост около приготвянето на багажа за пътуването до селата на племето абсароки, спомените за нощта в дома на съдията Паркман се отразяваха върху способността й да се концентрира. Обикновено тя се справяше така добре с тази задача, че баща й отдавна беше оставил организацията на експедициите им на нея. Този път обаче тя се хващаше, че прави два пъти списъци на едно и също нещо, че забравя най-прости задължения, че води интервютата за набирането на нужните им прислужници, без да слуша отговорите. И всичко това ставаше, защото внезапно пред очите й се появяваше усмихнатото лице на Адам или пък си спомняше допира на силното му мускулесто тяло или топлината на устните му. Тогава всяка друга мисъл секваше.

На няколко пъти необикновената й разсеяност направи впечатление и на баща й.

— Има толкова много неща да се вършат, татко — отвръщаше уклончиво тя, като се опитваше да накара ума си да се освободи от горещите спомени.

Даваше си сметка, че за първи път в живота й се случваше да се увлече така страстно. Никой мъж досега не я беше привличал така неудържимо. Като повечето красиви жени, свикнали с мъжките ласкателства, тя отдавна се беше научила как да постъпва с влюбените в нея ухажори. Беше известна с прякора „Спокойната Венера“ сред лондонския елит. Тя управляваше любовните си афери с игриво безгрижие. Привързаността й никога не беше особено силна, за разлика от бурните емоции, които беше изпитала към буйния граф дьо Шастелю. През нощта, прекарана с него, Флора беше обхваната от непривично силна страст. Тя се усмихна при спомена за този толкова изкусен, толкова издръжлив и енергичен, толкова безразсъден мъж, който я беше любил в опасна близост до пълната с гости къща. Младата жена се усмихна още по-широко както си седеше на малкото канапе в дневната, забравила напълно за лежащия пред нея списък.

През дните, последвали завръщането му в ранчото, Адам се наслаждаваше искрено на спокойния живот без Изолда. Винаги се беше проявявал като предан баща и двамата с дъщеря му Люси бяха неразделни. Тя яздеше до него, когато той отиваше да нагледа конете на летните пасища или да наблюдава тренировките на чистокръвните животни. Седнала в скута или качена на раменете на баща си, Люси участваше задължително във всекидневните срещи с прислугата. Възползвайки се от положението си на любимо дете, тя се намесваше в обсъждането на предстоящите планове. Адам винаги я изслушваше търпеливо и даваше такива отговори, че да предизвика усмивка на тригодишното й личице.

Още първият ден след завръщането на стопанина от Вирджиния Сити, менюто беше променено така, че да съответства на вкусовите особености на нейната възраст, а часовете за вечеря бяха изтеглени, противно на етикета, толкова рано, че бащата и дъщерята да могат да се хранят заедно. След вечеря, вместо задължителното преди прекарване на известно време във всекидневната в компанията на вечно нацупената и свадлива Изолда, Адам и Люси отиваха веднага в детската стая и играеха заедно, докато станеше време момиченцето да си ляга.

Адам не беше изглеждал толкова щастлив от години.

Също както някога, преди да се ожени — мислеха близките му хора.

Тази безметежност обаче беше само на повърхността, защото образът на Флора Бонам го преследваше упорито. Той я сънуваше непрестанно в бурни страстни сцени. След лягането на Люси младият мъж излизаше да поязди, с надеждата да избяга от леглото си и натрапчивите сънища. Студеният нощен въздух и спокойствието, лъхащо от обляната от лунната светлина равнина, му помагаха донякъде. Веднаж озовал се на воля сред безграничните простори, останал насаме с природата под звездния небосвод, той се чувстваше облекчен от всякакви пречки, освободен от желанието, което не можеше да удовлетвори. И когато стигнеше до подножието на хълмовете на северната граница на имението си, където винаги оставяше коня си да си почине, младият мъж оглеждаше със задоволство ширналата се в краката му равнина. В продължение на десетки мили нищо не се изпречваше пред погледа му и той безпрепятствено се наслаждаваше на сочната зелена трева, предостатъчна за изхранването както на неговите табуни, така и на целия му клан, която стигаше на конете му и за през зимата. След години на усилена работа ранчото му процъфтяваше, състезателните му коне бяха прочути не само в Америка, а и в Европа и ако ненаситните му съседи говедовъди не бяха превърнали вечните си домогвания към земите му в нещо подобно на война, Адам би могъл да осигури доста приятен и спокоен живот за Люси и за себе си.