Сюзън Джонсън - Чист грях

През нощта разузнавачите донесоха вестта, че Нед влязъл във Форт Елис вчера следобед заедно с отряда си от петдесет човека и два вагона с боеприпаси и храни. Хората му нощували зад стените на форта.

На другия ден бяха изпратени други разузнавачи, за да следят прогреса на неприятелите. Очакваха ги да се приближат до позициите им в началото на следобеда. През изминалата нощ Адам и хората му бяха обсъдили плана на битката, определили местоположението на бойците, говорили за различните възможности, в случай, че започнат да отстъпват пред атаката на Нед, опитвайки се да предвидят всички превратности в предстоящата битка. След приключването на съвета, доволни, че не са пропуснали нищо, воините се увиха в бизоновите си кожи и заспаха. Утрешният ден нямаше да бъде лек за тях.

Заповедта на губернатор Смит, получена съвсем наскоро във Форт Елис, оказа неоценима услуга на Нед Сторхъм. Тъй като в района най-после беше изпратена редовна войска, губернаторът нареждаше милицията да бъде демобилизирана. Във въпросния официален документ той уверяваше доброволците в „сърдечната признателност и благодарност на народа на Монтана“.

След прочитането на заповедта разформированите отряди останаха с чувството, че им се полага нещо по-реално от „сърдечни благодарности“. Бяха тръгнали с обещанието да плячкосват индиански селища, но лятото се беше оказало изключително неблагоприятно за тях. За една вечер, с помощта на няколко двайсетлитрови бъчонки с уиски, Нед успя да засили още повече недоволството им. А след това предложи на мъжете, току-що загубили новите си шестмесечни договори, възможност да наваксат пропуснатото и да получат това, което правителството не бе успяло да им осигури, а именно — истински грабеж на индианско селище. Абсароките, които обитаваха долината Аспен бяха богати, притежаваха големи табуни коне и Нед Сторхъм обеща на бившите представители на милицията всичко, което намерят.

Към десет сутринта разузнавачите на Адам пристигнаха галопирайки в лагера, конете им бяха запенени, а вестите, които носеха — тревожни: Нед Сторхъм беше минал през селцето Уилоу Крийк, придружен от двеста въоръжени мъже.

Всички се спуснаха трескаво да подсилват импровизираните укрепления, необходими за отбраната, която им предстоеше, да издигат по-високо насипите, да се окопават по-дълбоко, а конете отведоха за по-сигурно в една съседна малка падина. Не беше нужно и да търсят друго, по-подходящо място — тези скали предлагаха единствената отбранителна позиция чак до долината Аспен. А нямаше време и да изпратят някого за помощ.

Бяха изпратени други разузнавачи, за да разберат накъде се движи отрядът на Нед. А след това започнаха да се подготвят за предстоящата битка — съблякоха всичко, освен панталоните и мокасините, изрисуваха телата и лицата си с бойни краски, призоваха талисманите и духовете да ги закрилят срещу враговете им. Заредиха оръжието си, препасаха патрондашите, закрепиха здраво ножниците, завързаха на конете бойното си снаряжение — калъфите на пушките и кобурите на пистолетите. И след това зачакаха.

Малката армия се появи на хоризонта в ранния следобед. Наемниците яздеха в две колони, гласовете им се носеха надалеч в откритата местност, оръжията им блестяха на слънцето. Когато се приближиха достатъчно, хората на Адам се прицелиха в пушките си, поставили палец на спусъка, изчаквайки първите редици да отминат. Нед не яздеше начело, както се очакваше от един предводител. Беше се прикрил добре някъде назад. Но те не можеха да чакат да отмине цялата колона, така че Адам даде очаквания знак. В същия миг изгърмяха четиридесет пушки, над брустверите проблеснаха четиридесет пламъчета и се издигнаха белезникави струйки дим. Много от наемниците се олюляха върху седлата си, кон след кон започнаха да падат на земята и колоната се разтури. Всички се втурнаха да търсят някакво прикритие и се струпаха зад двата вагона, спрели малко по-нататък по склона.

Индианските воини използваха настъпилата суматоха, за да минат в настъпление. Те се спуснаха надолу по скалите, надавайки бойния вик на абсароките, а пушките им им пригласяха. Водеше ги Адам. Хората му яздеха между наемниците и падащите коне, стреляха, удряха враговете си със специалните бойни тояги, убиваха блъскащите се в опитите си да избягат противници. След това обърнаха коне, за да отидат и да съберат ранените си другари.