Сюзън Джонсън - Чист грях

— Аз не съм Изолда.

— В такъв случай — нещо по-лично.

Усмивката му беше неустоима и пълна с обещания.

— Колко си досетлив.

— Целувка? — дяволито предложи той.

— Като начало — прошепна Флора и се протегна, така че да прокара пръсти в тежката му копринена коса и да придърпа по-близо лицето му.

След известен интервал от време, изпълнен с пламенна страст, младата жена каза:

— Вече за трети път поглеждаш часовника. Да не би да имаш някакъв неотложен ангажимент?

„Шест и половина“ — беше отбелязал Адам, преди да насочи вниманието си отново към Флора. Той се надвеси над нея и целуна порозовялата й буза.

— Възнамерявах да се срещна с Джеймс, за да видя един чистокръвен жребец. Продава го Даниъл Макгилврей — излъга младият мъж. — Но Джеймс може да отиде сам.

По всичко личеше, че няма да може да излезе, за да присъства на заминаването на Изолда. Неговите хора и Джеймс можеха да се справят с това и без него.

— Защо да не отидеш и ти? И без това ще трябва да измия косата си, ако ще се обличаме за вечеря. А изсъхването й също ще изисква време. Далеч ли е мистър Макгилврей?

— Не, на оня хълм.

Адам въздъхна облекчено — предпочиташе сам да се погрижи за заминаването на Изолда. Като че ли имаше нужда да го види със собствените си очи, за да се убеди.

— Ще се върна след половин час — каза той. — Сигурна ли си, че няма да имаш нищо против?

Флора се усмихна.

— Сигурна съм.

Тя се протегна лениво и погледна към часовника.

— Когато се върнеш, най-вероятно няма още да съм свършила с къпането.

И така, тази вечер, докато семейство Фиск се възхищаваше на прекрасния залез от височината на хълмовете на запад от града, а прислугата им се радваше на свободната вечер, която имаха право да прекарат при желание и извън дома на господарите си, двама мъже влязоха във въпросната къща и изненадаха графиня дьо Шастлю, която пишеше писмо в библиотеката. Те пъргаво запушиха устата й и завързаха ръцете и краката й, изнесоха я от смълчаната постройка и внимателно я поставиха в паркиралия пред задния вход дилижанс.

— Облечена си за път, както виждам — каза Адам, който се появи до отворената вратичка на файтона, държейки в ръка писмото на Изолда.

Погледна завързаната си съпруга и продължи:

— Постъпила си предвидливо, като си се облякла за пътуване. Все пак, ще кажа на Нед, когато го видя, че си променила плановете си и няма да се омъжиш за него. Много жалко. Сигурен съм, че щеше да го убиеш по много по-брутален начин, отколкото ще го сторя аз.

Младият мъж вдигна рамене и пъхна писмото в джоба си.

— За жалост не мога да чакам толкова дълго. Нямам време за това. Довиждане, Изолда, петте години, които прекарах с теб, бяха истински ад.

Той затвори вратичката на екипажа и така се скри от омразата, която излъчваха очите й, заключи я и подаде ключа на един от своите хора, който щеше да придружи Изолда до гарата. Оттам тя трябваше да продължи пътя си с влак.

— Дали няма да се върне пак? — попита Джеймс.

Двамата наблюдаваха слизащия надолу по хълма дилижанс.

— Вероятно не — отговори Адам, — а и веднаж щом бракът ни бъде анулиран, това изобщо няма да ме вълнува.

— Вече готови ли сме за Нед Сторхъм? Надали би било много по-трудно да се справим с него, отколкото беше да се отървем от Изолда.

— Това зависи от факта доколко преданост е успял да купи с парите си. Според мен — не кой знае колко. Но така или иначе ще разберем това съвсем скоро.

В крайна сметка Адам и Флора слязоха долу доста късно, защото той се върна достатъчно рано, за да я завари по време на къпането й. В резултат на това обличането й за вечеря бе отложено с още малко — с един отрязък от време, изпълнен с любов. Така че, когато излязоха от апартамента си, беше почти десет часа.

Джеймс и лорд Холдейн се присъединиха към тях от бара, където се бяха оттеглили след вечеря и четиримата прекараха заедно една доста приятна вечер. Никой не подхвана спорната тема за оставането на Флора тук — разговорът се въртеше около въпроси, които нямаше опасност да предизвикат разногласия.

А по-късно същата вечер, когато лежаха в обятията си, Адам прошепна:

— Не знаех, че човек може да обича до такава степен. Обичам те, когато си в леглото, както сега, и тялото ти е притиснато до моето. Обичам те такава, каквато беше, докато вечеряхме тази вечер, заобиколени от тълпи — и винаги с все същата дълбока страст.