Сюзън Джонсън - Чист грях

Изолда се спря на тротоара колкото да огледа улицата по посоката, в която се движеше Флора. Ноздрите й се разшириха при вида на конниците, които слизаха от животните си край конюшнята. Тя пое дълбоко въздух, като че душеше жертвата си, усмихна се и се запъти решително към нея.

— Защо не отидеш веднага към „Плантърс хауз“ — предложи Джордж Бонам на дъщеря си, докато разкопчаваше седлото си. — Ще се присъединим към теб след малко.

— Дори няма да направя опит да откажа — отвърна с лека усмивка Флора. — Едно меко легло ми звучи като райска перспектива.

— Може да поръчаш обяд за всички ни — посъветва я баща й, като вдигна чантата си. — И нещо студено и мокро — добави с усмивка той.

— Дадено — кимна в отговор младата жена. — Мислиш ли, че Адам е още тук? — попита тя.

Въпреки че следите му ги бяха довели до Елена, щом влязоха в гарата вече беше невъзможно да ги следват.

— Ще разбера — увери я графът. — А сега върви. Яздихме доста дълго време.

„Има типичната халтава походка на ездачите“ — помисли с отвращение Изолда, като наблюдаваше движещата се с широка крачка нагоре по улицата Флора, която очевидно отиваше към „Плантърс хауз“. Впрочем това не беше учудващо, като се има предвид момчешкото й облекло. „Адам живее прекалено отдавна в тази пустош“ — разсъждаваше, изпълнена със злоба младата жена, а високите й стилни токове леко потракваха по дървения тротоар. Беше загубил усещането и вкуса си към женствеността.

А може би дъщерята на графа беше намерила някакъв нов начин да го забавлява. Възможно бе на Адам да му бяха омръзнали нормалните жени. Каквито и да бяха причините, тя искаше онази уличница да разбере, че Изолда дьо Плези дьо Шастлю ще си остане графиня дьо Шастлю. Титлата на Адам беше станала нейна чрез брака им и тя нямаше намерение да се отказва от нея само защото той имал слабост към новата си приятелка по легло.

Светлите къдрици на Изолда привличаха слънчевите лъчи, така че Флора я забеляза преди още да се бе приближила напълно.

— По дяволите! — изруга младата жена.

Макар да знаеше, че Изолда е някъде в околностите, не беше и предполагала, че ще я срещне точно в този момент през този следобед в Елена. Дявол да го вземе! Какъв ужасен късмет!

„Просто мини край нея“ — предупреди сама себе си тя. — „Направи се, че не я виждаш.“ Наоколо се виждаха няколко пешеходци. При тези обстоятелства Изолда нямаше да прави сцени.

Цялото й тяло обаче изтръпна от напрежение.

Само след секунди Изолда застана пред нея със заплашителен вид и леден поглед, насочен към необичайното облекло на Флора, като препречи пътя й с широката си пола с кринолин.

— Той така облечена ли те харесва? — попита презрително графиня дьо Шастлю, изговаряйки надменно всяка сричка.

— И то много повече отколкото харесва теб, както и да си облечена — отвърна спокойно Флора, въпреки че внезапно силно й се прииска камшикът да беше в нея, за да заличи с него подигравателната й усмивка. — А сега защо не се отместиш — продължи с безстрастен глас тя. — Няма за какво да разговаряме. Нито пък имаме някаква обща тема, по която можем да стигнем до някакво съгласие.

— Обаче делим един и същ мъж — каза с умишлено сладък гласец Изолда и се наклони леко напред, така че елегантните й поли се полюляха като копринено махало. — А това със сигурност е „обща тема“.

— Не делим нищо друго, освен въздуха в Елена. Не си въобразявай, че притежаваш дори и малка част от него.

— Съдът обаче може да не съгласи с това.

— Но съдът не може да ти го върне. Защо не го оставиш на мира — попита спокойно Флора. — Та ти не го обичаш.

— Това е само някаква емоция без никакво значение — отвърна с надменна усмивка графинята. — Ние сме непоправимо женени.

И тя забеляза с удоволствие внезапно появилата се мъка в очите на съперницата й.

— В такъв случай — моите пожелания за благополучие — измърмори тихо Флора, като си даваше сметка за безполезността на спора им и започна да се придвижва с цел да заобиколи свободно разпрострелите се поли на Изолда.

Тя обаче вдигна чадъра си, за да й препречи пътя.

— Никога няма да можеш да го задържиш — каза с леден глас графинята, като държеше чадъра си надлъжно край талията на Флора. — Дори и да остане жив, въпреки плановете на Нед да си отмъсти, той ще се измори от теб, също както и от всички други преди това. Жените, които са му правили компания винаги са били многобройни. Но ти също знаеш това, нали?