Сюзън Джонсън - Чист грях

И като истинска квачка тя ги подбра към трапезарията.

Вечерята беше разточителна, в никакъв случай не неофициална, ако се имаха предвид разнообразието и елегантността, царящи на трапезата. При сервирането й обаче не се спазваше строг етикет, а Люси и прислугата бъбреха през цялото време. Момиченцето очевидно беше всеобща любимка, но всички се отнасяха към нея като към голям човек. Поради липсата на нейни връстници, мислеше си Флора, беше естествено прислужниците да играят ролята на приятели на детето. По време на вечерята Флора чу разкази за няколко случки, в които Адам участваше активно, така че когато свърши да се храни, тя знаеше още няколко подробности за този, както се оказваше, наистина забележителен мъж.

Младата жена научи, че Адам готвел. Правел прекрасно кекс „Лейди Балтимор“, очевидно някаква типично американска рецепта, бил ненадминат в приготвянето на конфитюр от диво грозде, а бисквитите му направо се топели в устата — а за това бяха нужни сръчни ръце, всички бяха единодушни по този въпрос. Това не изненада младата жена, която още помнеше чувственото докосване на ръцете му. И освен това свирел на пиано. Това обясняваше доста овехтелия вид на „Бьозендорфера“ във всекидневната и разбърканата купчина ноти върху капака му. Никой не можел да се мери с него при дресирането на коне в стила на племето абсароки, при което кон и ездач са приятели, а не съперници. Играел крокет като жив дявол, можел да направи прекрасна кукла и да улучи окото на муха от петдесет метра. Не след дълго Флора разбра, че прислугата обожаваше не само Люси, а и баща й. И това не я учуди ни най-малко — той беше изключително привлекателен.

След като Люси беше отведена в детската, за да се приготви за спане, Флора и баща й излязоха на верандата. Полюлявайки се леко в плетените люлеещи се столове, изработени така и снабдени с достатъчно възглавнички, че да бъдат възможно най-удобни, двамата спокойно се наслаждаваха на най-добрия коняк на Адам и на постепенно потъмняващото небе. Въпреки че слънцето вече беше залязло, златистото сияние все още осветяваше хоризонта и къпеше простиращите се на изток равнини в кафеникава светлина. Нищо не нарушаваше тишината и спокойствието, които обгръщаха верандата.

— Щастлива ли си? — попита графът.

— Много — отговори Флора, облегнала назад на облегалката глава и полузатворила очи.

— Притеснявам се за теб.

Очите на младата жена се отвориха и тя изви леко глава, така че очите й да срещнат тези на баща й, седнал на срещуположния край на масата.

— Няма за какво да се притесняваш, татко. Наистина съм много доволна.

— Може би трябваше сега да бъдеш в Лондон сред връстниците си, а не отново да се отправяш с мен към малко познати диви места.

— Ти си моят най-скъп приятел и освен това обичаме дивите места. Моля ти се да не започваме пак този спор. Много по-интересно ми е да се занимавам с нашите изследвания, отколкото да се намирам сред обществото. Ти прекара целия си живот в търсене на доказателства на теорията на Блуменбах за равнопоставеността на всички народи и племена и по този начин ми даде възможност да наблюдавам и документирам най-различни общества и култури по целия свят. Това е толкова вълнуващо, татко, толкова поучително и толкова по-привлекателно от това да посветя живота си на търсенето на съпруг, както е програмирана да постъпва всяка съвременна госпожица.

— Все пак някой ден може да ти се прииска да се омъжиш — каза Джордж Бонам. — А за тази цел трябва да се движиш сред обществото.

— А как би се вместил някой занимаващ се с лов на лисици джентълмен в нашата програма? Знаеш, че цялото им съществуване се върти около ловния сезон, конните надбягвания, Мейфеър, Шотландия през есента…

Тонът й стана по-провлачен:

— Обичам нашия свободен живот — добави убедено Флора.

— Ако майката ти беше жива… може би тя щеше да успее по-добре да ти обясни необходимостта от…

— От какво, татко? — прекъсна го младата жена. — От благоприличие? Или от светски обноски? Ти си ми разказвал, че мама избягала с теб още първия ден, в който сте се запознали.

Флора се усмихна.

— Както знаеш, тя щеше да одобри начина ми на живот. Нали винаги те е придружавала при всичките ти пътувания? Нали съм родена на товарен кораб близо до китайските брегове? Незачитането ми на общоприетите правила вероятно води началото си от еманципираните маниери на мама.

— Тя беше истинско съкровище — въздъхна, изпълнен с копнеж графът.