Сюзън Джонсън - Блейз

— А вие имате вулгарно съзнание — отвърна студено тя.

Погледът на Хейзард беше смущаващо проницателен. Той се усмихна кисело.

— Значи намирате секса вулгарен? И греховен, без съмнение. Съчувствам на съпруга ви. Нощите могат да станат доста хладни. — Английският му бе на образован човек, гласът му звучеше като насмешливо мъркане, а акцентът му бе едва доловимо западен.

Брадичката й се вдигна сърдито в отговор на лошите му маниери и луната освети за един кратък миг прелестната линия на шията й и нейните повдигащи се гърди. Нито един мъж не бе говорил досега непочтително с нея. Гласът й прозвуча ледено ясно:

— Сексът, както вие така изтънчено се изразихте, за мен е все още твърде неясна област. Колкото до греха, той е често маниакалната цел на ограничените, изкривени съзнания, които не могат да се сетят за по-съдържателно занимание. И няма защо да съчувствате на съпруга ми. Нямам такъв. Но когато се омъжа, сигурна съм, че ще успея да стопля съпруга си по подходящ начин.

— Вярно, че езикът ви и сега е достатъчно хаплив за една съпруга — каза Хейзард рязко. — За съжаление, мъжете предпочитат малко по-различен тип женска топлина.

Блейз скочи на краката си сред облак от блещукащи перли. В очите й гореше гняв.

— Мистър…

— Блек — представи се Хейзард с учтив лек поклон.

— Мистър Блек — тросна се тя, страшно ядосана и настроена враждебно, — Вие сте достоен за презрение!

Последва пауза. Хейзард погледна надолу към тлеещия край на пурата си и след това отново към нея, поглъщайки я с проницателния си тъмен взор.

— А вие сте — гласът му се снижи до шепот — опасна.

Тази дума възпря нейния надигащ се гняв.

— Опасна? — попита тя.

— Извънредно — отговори лаконично той. След кратко мълчание изражението му се промени и тя усети неговия изискан чар, който той бе свикнал да използва така умело. — Ще ми дадете ли думата си, че няма да разкажете на никого за това, което чухте случайно тази вечер?

Уводът бе приет хладно, а молбата разбрана погрешно, като звучна плесница. Блейз пое рязко въздух, преглъщайки обидата, а бледите й гърди се надигнаха високо над коприната и дантелите с цвят на слонова кост, провокирайки неясни последствия. Несъзнателно възхищение проблесна в очите на Хейзард и той забрави за миг за нарасналия си гняв.

— А може би ще ви е нужна писмена клетва? — попита тя с нотка на презрение. — Или не можете да четете? — гласът й стана подигравателно сладникав. — Доколкото си спомням, в Даймънд Сити без елегантния костюм и диамантените копчета — украсената й с бижута ръка направи неясен жест — играехте ролята на съвсем друг тип мъж. Умеете ли да четете? — повтори дръзко тя.

Това беше преднамерена провокация, тъй като нито начинът му на поведение, нито дрехите му говореха за обратното.

— Или сте по-добър в повалянето на жени на земята?

Хейзард изслуша думите с нарастващо усещане за обида, не вярвайки на ушите си. Устните му се разтвориха и после отново се свиха в права, изпъната линия. В края на краищата той умееше да се владее, а и не й бе отстъпил в обидите.

— Чета по малко — промърмори той със студен, сподавен глас, опитвайки да се овладее въпреки безпрецедентното й държание — и правя на жените всички ония неща, които вървят заедно с повалянето — добави той дрезгаво. Тя най-накрая бе успяла да го изведе отвъд границата на подобаващия етикет. Той беше чувствителен по линия на индианския си произход, на отхвърлянето на неписаната индианска традиция и знание като нещо незначително в сравнение с хищническата идея на белия човек за прогреса, и подобни намеци винаги провокираха най-лошото у него. А и тя беше досадно крайна в надменността си, мислеше си той. За жена. В племето си той беше вожд с благороден произход, превъзходен воин, с тяло тренирано до последното мускулче, всичко това го поставяше над тази разглезена бяла жена с цялото й богатство.

В тъмните очи на Хейзард проблесна искра на убийствена ирония.

— Но защо ли пък да не ви покажа — бавно каза той, процеждайки насмешливо всяка сричка — какво точно правя с жените? Някои от ония неща, които карат жени като Луси да забравят за благоразумието. — Очите му я оглеждаха бавно от глава до пети, плъзгайки се протяжно по стилното й деколте. — И защо да не започнем с някои от дивашките привички на червения човек — нашата алтернатива на четенето. — Изисканият му ироничен тон премина в чувствен шепот, а очите му се присвиха като на хищник. Хвърляйки пурата си встрани, той тръгна към нея с гъвкави крачки.