Сюзън Джонсън - Блейз

— Доколкото знам — обърна се една възрастна светска дама към своята компаньонка на същата възраст, седнала зад нея близо до дансинга, — предстои ни да научим за радостно събитие в дома Атънбъроу. Младата му съпруга се усмихваше на Джордж с обожание, бих казала. Е, когато аз бях на осемнадесет, никой не би могъл да ме уговори да се оженя за шестдесетгодишен мъж. Без значение колко пари има той.

Такива си бяха малките градчета, нищо не оставаше скрито. Нейната компаньонка отбеляза със самодоволна физиономия:

— Можем само да се молим, ако детето се роди, кожата му да не е прекалено смугла.

Спечелила пълното и неотклонно внимание на дамата до себе си, която бе разтворила широко очи в почуда, доволно хилещата се матрона отбеляза:

— Но детето ще бъде прекрасно, прекрасно, без съмнение. Луси посещава разни странни местенца денем.

Но никакви придумвания не биха изкопчили от нея и думичка повече.

Колкото и неясни да бяха фактите, уханието на греха беше неустоимо и преди да е минал и час, новата клюка обиколи залата със скоростта на горски пожар.

Полковник Брадок остави Милисент да отпива от шерито си и да клюкарства с другите съпруги на инвеститорите в един малък салон и придружи Блейз до балната зала за нейния първи танц. Оркестърът свиреше жизнена и весела мазурка и тези, които вече танцуваха, се носеха с енергични движения в приповдигнато настроение. Дори в центъра на залата, претъпкана с гости, Блейз изпъкваше измежду останалите с топлия блясък на кожата си и разкошната си, украсена с перли рокля, копринената рамка на нейната хубост. Тя веднага бе обкръжена от ухажори и партньори за танците, чийто намерения бяха напълно предсказуеми. Полковникът грациозно отстъпваше място на кавалерите на дъщеря си и тя се озова в ръцете на висок господин с грижливо подредена коса, който се представи с мекия провлечен изговор на тексасец. Той танцуваше добре, каза й, че била по-хубава от синчеца в родния му край и й предложи да се оженят на другата сутрин с искреност, която тя намери за смущаваща. Блейз се усмихна, отказвайки учтиво и бе спасена от по-нататъшни обяснения от следващия си партньор, който настояваше за своя танц.

Тя се забавляваше истински, защото танците винаги бяха удоволствие за нея, а хората се държаха открито и неангажиращо и разговорите, когато успееше да ги отклони от комплиментите, се въртяха около добива на злато, който я интересуваше толкова силно. В нормалния ход на събитията би минало още известно време, преди тя да забележи високия, тъмнокос мъж в елегантен вечерен костюм измежду стотиците суетящи се гости. Тази вечер обаче в мига, в който той влезе в залата, спокоен, със стройна фигура, изискано облечен, движещ се с гъвкава, непринудена походка, която говореше за спокойствие и самоувереност, всички разговори секнаха, всички глави се обърнаха към него и в залата се възцари неловко мълчание.

Непосветена в сочната тема на тазвечерните клюки, Блейз не можеше да разбере защо всички се бяха вторачили в забележителния мъж, освен може би защото беше красив. Може би просто винаги, когато той влизаше някъде, разговорите замлъкваха, гадаеше тя. Той явно беше външен човек, въпреки диамантените копчета и вечерния костюм и когато човек се вгледаше по-отблизо, разбираше, че той определено е индианец. Изумена, Блейз осъзна, че това е нейният индианец. Сърцето й запрепуска. Това как да е, красотата и произходът му също, но защо гостите до един бяха вперили погледи в него? Загледана от дансинга, защото нейният партньор изведнъж бе спрял насред танца, Блейз видя как невероятно привлекателният мъж спря за миг и пое тежестта на тишината, на очакването и засилващия се шепот от коментари.

Неговите изумителни тъмни очи плъзнаха погледа си из залата, спряха се на Луси и след това с абсолютно хладнокръвие фиксираха случайно събралата се група от управници, които приемаха гостите. Проправяйки си път сред проблясващите диамантени копчета, той спокойно поздрави първо някои от по-незначителните бюрократи. „Добър вечер. Приятно време. Да, необичайно топло за юни“, подхвърляше той с изтънчеността на светски човек. Сановниците, за разлика от него, изглеждаха напрегнати. Красивата тъмнокоса Луси Атънбъроу, следваща в редицата, погледна към него и на лицето й проблесна усмивка, а възрастният мъж, застанал до нея с блеснало от потта плешиво теме, проследи погледа й с убийствена физиономия.

Хейзард отвърна на усмивката й, без да обръща внимание на смръщването, и протегна ръка към съпругата на върховния съдия, която най-неочаквано се изчерви. Поднасяйки няколко умели комплимента, той задържа за малко ръката й и след това, преминавайки по-нататък, протегна ръка към върховния съдия.