Сюзън Джонсън - Блейз

Вторият й писък прониза чистата, осветена от луната нощ като вик от ада.

Хейзард бе известен тринайсет часа по-късно. Смяна коне бяха препускали в убийствен галоп през цялата нощ и ранното утро.

Янси. Никой друг не би избрал именно неговия син за отмъщение. Той знаеше на какво е способен Янси, знаеше, че насилието не значи нищо за него, но този път то щеше да му струва животът. Присвивайки очи, Хейзард се съсредоточи върху последните думи на вестоносеца. Когато и последното ужасяващо изречение бе произнесено, той отиде при Пета и опря лицето си на топлия й гладък врат, докато гаденето премина и мракът освободи съзнанието му. После възседна любимата си кобила и прекоси неравната територия, изпреварвайки значително отряда, изпратен да го доведе.

Блейз трепереше, когато той я притисна в прегръдката си. Тя сякаш щеше да припадне всеки миг. Били открили бележка, ридаеше тя, забучена на копие, побито край брода на реката.

Хейзард вече се бе запознал със съдържанието й.

— Той ще го убие! Ще убие нашето дете! — плачеше тя, притискайки се към него с бясната сила на истерията.

— Не, няма да го направи. Няма — успокои я той, макар че не вярваше съвсем в това. — Той иска мината. Откупът ще е документът за нея. Просто ще му дадем мината и толкоз. И ще си върнем Трей. — Големите му ръце галеха нежно и спокойно косата на Блейз, въпреки че умът му бе завладян от ужас.

— Можеш ли да го откриеш? Къде са отвели моето бебе? — прошепна Блейз, вперила поглед в него. — Къде е той? Трябва да го накърмя. Джон, какво ще стане, ако няма кой да го накърми?

— Ще намерят начин, биа. Янси се нуждае от него жив, за да получи мината. Не плачи, ангелче. Ще го открия. — Той започна да разтваря вкопчените й ръце. — Сега трябва да вървя. Чакат ме. Перлена светлина ще се грижи за теб. Моля те, любима. — Ръцете й отново се бяха затегнали около него. — Всяка минута е от значение.

— И аз ще дойда!

Той я погледна и каза меко:

— Не.

Дори да бе достатъчно силна, което, бе малко вероятно толкова скоро след раждането, Блейз пак би представлявала допълнителна опасност. Янси щеше да иска да се добере и до нея, жива или мъртва. Хейзард никога не бе подценявал грубата му алчност.

Блейз се откъсна от него и след това се обърна със същото рязко движение. Очите й горяха трескаво.

— Той е мое дете! — извика тя.

Хейзард постави ръце на очите си и пое дълбоко въздух. Секунда по-късно ги свали и след това заговори сурово и рязко:

— Ако изостанеш, няма да мога да те изчакам — каза той. — Искам просто да ме разбереш. — Хейзард беше непреклонен. Янси бе отвлякъл сина му и всяка изгубена минута поставяше живота му в опасност.

— Няма да ти се наложи — отвърна Блейз с почти овладян глас. — Ще издържа.

Тя бе застанала пред него, прекрасна в своята решителност — стройна, бледа, овладяла треперенето си.

Погледите им се срещнаха и той протегна ръка към нея. Те се притиснаха един към друг за един кратък миг, след това Хейзард я вдигна на ръце и излезе от вигвама.

— Още шест коня — заповяда той на очакващите го, възседнали конете мъже. — И доведете кафявия жребец.

Те яздеха в бесен галоп, без да спират, прехвърляйки се на свеж мустанг, щом животното, започнеше да отпада. Блейз се движеше неотменно до Хейзард, а той й махаше от време на време окуражаващо. Ако тя препънеше коня си, щеше да му се наложи да я изпрати обратно с група придружители. И двамата бяха наясно — животът на сина им бе заложен на карта.

Отрядът на Янси, който те преследваха, беше голям. Състоеше се от индианци Дакота и сега се носеше с пълна скорост към тяхната територия. Когато успяха да пресекат границата, към средата на следващия следобед, те спряха за малко, за да проверят оръжията, водата и конете си, да отделят групи по двата фланга за защита и да изпратят следотърсачи напред с няколко мили аванс.

Хейзард тихичко даде наставления на воините, които яздеха до Блейз, в случай че ги нападнеха.

Той не очакваше неприятности, но готовността за това не би навредила на никого. Бележката на Янси беше достатъчно ясна, поне дотолкова, че да не очакват, че мината може да бъде нападната. Освен това беше очевидно, че Янси контролираше индианците, които бе наел.

Племената на Дакота превъзхождаха многократно абсароките по численост, а Хейзард бе взел със себе си само деветдесет воини от своя малък клан. Но сега тези подробности нямаха значение, животът на сина му беше в опасност. Те яздеха, без да спират, право към поселището на Дакота.