Филип Джиан - Нечистота

Тръгнаха по платното след Андреас, който бе набрал доста преднина. Светлините по разделителната линия се изкачваха по хълма като гирлянди.

— Какво? Значи не е шега? — попита тя. — Значи наистина смяташ да й погодиш този номер? Ау! Това е страхотно извратено, да знаеш.

Като си помислиш, че са израснали на този път, че бавачките им са ги возили тук с колички, че са тежали само по няколко килограма и не са могли да говорят, нито да мислят за лоши неща, направо не можеш да повярваш. И за миг изпитваш носталгия по онова време.

Андреас вече не беше сигурен в нищо. С гняв и тъга гледаше как Мишел се отдалечава с лека стъпка — изглеждаше така, сякаш плава над керемидено червената настилка на оградената с мимози алея към вратата на Арамантис, — защото краят на тази връзка, усърдно поддържана още от началното училище — понастоящем вече бяха изчерпали цялата гама от опипвания, — наближаваше все повече с всеки изминал ден.

— Как да я убеди човек? — запита се той високо със, свито гърло, изгубен сред океана от чист мрак, какъвто представляваше момичешкият мозък. — Защо е тоя цирк за едно най-обикновено чукане, можеш ли да ми кажеш?

Не беше лесна работа да очертаеш разумна граница между нещата, които момичетата приемаха да правят, и нещата, които не приемаха да правят. Не и преди да ти стане ясно, че обичат да разиграват хората, да ги правят на маймуни, да ги поболяват.

Вдигна една шишарка, която се готвеше да изрита, и я хвърли над покрива на къщата — проектирана от Мале-Стивънс, лондонски период — в момента, когато Мишел влизаше в нея.

Андреас познаваше един тип, който можеше да му изпрати някоя самарянка без проблеми, но Еви не беше особено въодушевен от идеята. Не защото имаше някакви скрупули или сексът го отблъскваше. Просто нещата не трябваше да се смесват. Това, което занимаваше ума му от няколко дни, което се промъкваше в мислите му и ги завладяваше, без да може да му се противопостави, това озарение, тази светлина, които смяташе за завинаги изчезнали, всичко това нямаше нищо общо със секса.

Във всеки случай нямаше намерение да говори на тази тема с Андреас. Не беше сигурен, че приятелят му ще го разбере в състоянието на постоянна възбуда, в което се намираше, откакто бе започнала учебната година — цяла кутия хартиени кърпички на ден не му стигаше.

Изплюха се, когато минаваха покрай къщата на Джудит Беверини, мрачни и угрижени, смазани от тежестта на вселената, осъзнали нищожеството на света, усетили настръхналата му от остриета утроба. Най-гадното бе, че не бяха моторизирани и за да слязат в града, трябваше да разчитат на другите.

Докато продължаваха да вървят в унилата атмосфера на ранната вечер — някои от обитателите на хълма се прибираха, други се готвеха да излизат или си забъркваха сухо мартини на терасата, или се мотаеха из къщите си, — Андреас се обади тук-там, но не попадна на нищо, което да си струва труда, отдалеч да напомня за дрога или дори за най-обикновен семеен ксанакс.

— Мамка му, не ми казвай, че ще си останем само двамата! — изръмжа той с отвратена гримаса.

Но натам вървяха нещата. Понякога и така ставаше. Нощта злокобно се разстилаше над земята като саван над огромна катафалка и нищо не можеше да се направи — простият факт, че си жив, ставаше мъчителен, почти непоносим, подобен на лоша, много лоша шега. Ако не се намереше нищо, което да им помогне да доплуват до зората, ами значи това беше краят на всичко, това беше самата смърт.

Качиха се в стаята на Еви, за да вземат — поради липса на нещо по-интересно — нещата на Анаис, защото се очертаваше ужасна нощ.

На минаване през кухнята Андреас повдигна един-два капака на тенджери. Одобряваше смяната на готвачката у Тренделови и чевръстата италианка Джина напълно му допадаше. Отмъкна едно парче от пилето с лимонов сос — защото Брижит не само редовно чукаше майка му, но и готвеше като първия човек — и го изгълта, докато се качваха по стълбите, по които истеризиралата Лор се бе качила преди половин час.

Не че бе очаквала друго. Аксел Мендер не беше романтик нито на думи, нито на действия. Просна я по корем върху едно бюро и я оправи заднишком, после продължи на мокета с тъмносиньото лого на „Медиа Макс“ върху небесносиния фон. Още имаше залепнала сперма в косите. Погледна се в огледалото и видя на какво прилича жена, която току-що се е изчукала с шейсетгодишен мъж, надрусан с виагра. Изстена и се отпусна на леглото си.

Когато чу момчетата, най-после реши да се съблече. Подритна дрехите си, изпра гащите си на ръка, окачи ги на поставката за пешкири и влезе под душа. Осъзна, че от цяла вечност е изгубила самоуважението си. Запита се дали сега е моментът да спре пиенето.