Филип Джиан - Нечистота

Във всеки случай ситуацията не можеше да е по-лоша. Така си мислеше.

До момента, в който видя баща си, паркирал малко по-горе, окъпан от медната светлина и лесно забележим с поршето си сред този декор от разтопено злато. Беше слязъл от автомобила — ведър, облечен в бял лен, и махна с ръка на Еви.

Който се стъписа, точно както правеха повечето юноши, когато идваха да ги вземат. Но най-лошото от всичко, почти немислимото, беше да открие Ришар в компанията на Габи, да ги види един до друг, да види, че Ришар се е довлякъл, без никой да го моли за това.

— Спасени сме! — обяви Андреас.

Еви помисли, че сънува. Ришар поначало си беше навлек. Но откакто си бе наумил, че трябва да наблюдава как върви оздравяването на сина му, се държеше направо отблъскващо. Еви наведе глава и нервно се засмя.

Ришар заяви, че нямало проблем, щял да ги закара където искат. Нямал друга работа. Имали късмет.

Еви го изгледа остро, но Ришар явно не забеляза. Изглеждаше направо очарован, че може да им бъде полезен.

Наблъскаха се на задната седалка. Габи седна отпред. Ришар я помоли да си закопчае колана.

Но шофираше спокойно — трябваше да настояват, за да изпревари един от онези туристически автобуси, които бродеха из страната — и се погрижи да поддържа разговора, да се намесва със забавни забележки и с необичайни разсъждения, докато караха из гората.

Еви беше ужасен от номера на баща си, намираше го за жалък. Шосето пълзеше нагоре, слънцето осветяваше крайпътната папрат, а той се шегуваше, караше с една ръка, показваше им, че още го бива. Жалка история.

Как можеше Ришар да падне толкова низко? Всъщност, ако това можеше да утеши Еви, Мишел го намираше за неустоим. Намираше го за неустоим още от осми клас, когато току-що бе постъпила в гимназията, а днес се кълнеше, че е готова на всичко за Ришар — с напредването на възрастта им много момичета се оказваха безвъзвратно изгубени за обществото, напълно извратени, пък дори да бяха девствени и неспособни да правят свестни свирки. Мишел го смяташе за красив. Не беше ли гротескно? Този тип в поршето със зъбната си протеза — зъбите на Ришар се бяха скапали преждевременно, както можеше да се предвиди, вследствие на усилена консумация на неподходящи продукти. Този тип с ченето и поршето, малка му! Еви се молеше да не му се налага да се смее, защото раните му се бяха затворили съвсем наскоро. Това може и да беше баща му, но го мразеше, когато се държеше така. Мишел просто беше малко по-луда, отколкото изглеждаше, малко по-смахната, отколкото я мислеха.

После поеха по лош горски път, който слизаше към езерото, и поршето започна да се блъска в бабуните — бум, бум, бум, което не впечатли Ришар — както вървяха нещата, и тасът му да паднеше, нямаше да спре да си го прибере.

Обикновено собствениците на луксозни коли избираха другото езеро — онова, в което се бе удавила Лиза, — защото до него се стигаше по асфалтиран път, който водеше право на паркинга. Там имаше и лавка, в която продаваха газирана вода и сладкиши, и навес с лодки за наемане. Това езеро предпочитаха бащите на семейство. При хубаво време там беше пълно с народ, въздухът миришеше на масло за почерняване и майките се разхождаха по брега, изпъчили гърди.

С други думи, мястото не беше особено спокойно. Докато на това, към което ги караше Ришар така охотно, почти не ходеха възрастни.

— Ще се оправим на връщане — заяви Еви.

Ришар се задоволи да му се усмихне в огледалото за обратно виждане и да го погледне само за миг, защото трябваше да държи здраво волана, да внимава с коловозите и да заобикаля ужасните дупки, които буквално се хвърляха под колелетата.

После водите на езерото блеснаха през една пролука и гъсталакът се разтвори. Ришар спря след половин дузина паркирани накриво автомобили, обърна се към пасажерите си и скромно заяви:

— Донесъл съм и кърпи, представете си.

Ришар се настани на двайсетина метра от тях и отправи погледа си в друга посока. Въпреки това Еви не се чувстваше така отпуснат, както би му се искало.

А и Габи го изнервяше.

Изглежда, че си даваше сметка за това, защото го гледаше с интерес и сякаш се забавляваше, докато той с пресъхнала уста се мъчеше да опровергава тъпотиите, които се разправяха за физическата му цялост и мотивациите му, понеже всъщност ставало дума за най-обикновен инцидент, за експеримент — въпрос, по който не смятал да се разпростира.

Не бе свалил панталона си. Нямаше нито един косъм на гърдите. Като повечето от останалите момичета Габи беше с голи гърди. Не последва Андреас и Мишел, които веднага се спуснаха към езерото, нито отиде при съучениците си, нито включи уокмена си, нито нищо — слушаше го. Еви имаше чувството, че изследва всяка подробност от лицето му.