Филип Джиан - Нечистота

— Експеримент? Какъв експеримент?

Той предпочиташе да не говори за това.

Тя беше разочарована.

След малко й разказа, че с Лиза от време на време постели. Добави, че тя е първият човек, с когото споделя това. Случвало им се цяла седмица да не хапнат нито залък.

Докато тя преглъщаше новината, той провери дали Ришар не ги шпионира и дали все още се взира в отвъдния бряг, пушейки смрадливите си английски цигари — понякога момчетата пренасяха някое пищящо момиче и го хвърляха във водата, а Ришар не искаше да гледа това.

Габи бе вдигнала едната си вежда, фактът, че е спала с Лиза, не й бе отворил всички врати, помисли си Еви. Явно откриваше у някогашната си приятелка черта, за която не бе подозирала. Но това бе напълно нормално, напълно разбираемо. Никой не би могъл да познава сестра му по-добре от него.

— Нещо в този дух — обясни той. — Ако разбираш какво искам да кажа.

Беше ужасно трудно да се обясни връзката между постенето и парчетата стъкло в слиповете.

— Много добре разбирам — заяви тя. — Съмняваш ли се?

Той й разказа, че накрая получавали халюцинации. Краката им сякаш се отлепяли от пода. Изчаквали да останат сами, Ришар да тръгне в една посока, Лор в друга, и започвали диетата си. На третия ден преставали дори да ходят на училище. Тътрели се голи из къщи и си правели клизми.

— Трябва да кажа, че бяхме като надрусани — заяви той, поклащайки глава. — Наистина съжалявам за онова време.

Габи съжаляваше за останалото. Лицето й помръкна за миг при спомена за няколкото месеца, прекарани заедно, за особеното трио, което бяха образували с Лиза и Патрик.

— Имам усещането, че ти и аз сме единствените оцелели — прошепна тя и обърна към него по-хубавия си профил. — И това внезапно променя отношенията ни, които стават откровено странни.

Габи някак тържествено поклати глава, после го погледна с недоумение и обяви, че отива да се изкъпе.

Колкото повече време минаваше, толкова по-прекрасна му се струваше тя. Андреас намираше, че няма достатъчно задник, но той не беше способен да мисли за друго. Мишел я намираше за малко високомерна, но какво разбираше тя? Еви установи, че протегнатата му напред ръка трепери. Това със сигурност бе добър знак. Не му се бе случвало от кой знае кога.

Легна по гръб с ръце, скръстени под главата. Чуваше шум на плискаща се вода, на хвърлящи се в езерото тела и една все още далечна светлина озаряваше душата му, изпълваше я с надежда, каквато никога не си бе представял, че е възможно да лелее. По някакъв начин това беше почти ужасяващо.

За съжаление, както можеше да се очаква, Ришар изчака Габи да отиде да се къпе, за да се приближи. Клекна и се зае да чертае линийки по земята с една клечка.

— Ако моят баща ми се беше лепнал по този начин — започна той, — признавам, че нямаше да го оценя. Но мисля, че щеше да е прав да действа така при подобни обстоятелства. Не трябва да се преуморяваш, моето момче. Трябва да бъдеш предпазлив. Във всеки случай, като се има предвид как ни изкара акъла на нас с майка ти, предпочитам упреците ти.

— Какви упреци?

— Какви упреци? — изсмя се Ришар и без дума да добави, се върна на мястото си.

Седна и два-три пъти погледна към Еви, преди да каже:

— Да не мислиш, че имам намерение да отида в ада заради теб? Може би така си мислиш. Мислиш си, че не съм решен да спася това, което все още може да бъде спасено? В такъв случай имаш много лошо мнение за мен. Много зле ме познаваш.

„Мамка му“, каза си Еви и сви глава между раменете си.

Тъй като Габи живееше в града — в едно художническо ателие близо до централната гара, в което баба й тайно бе въртяла любов с Ерих фон Щрохайм и някои други, та имаше сантиментално отношение към него, макар вече да не можеше да изкачва стълбите, — Ришар остави сина си и другите двама, които трепереха на вечерния хлад, и продължи нататък с младата си пътничка.

Колкото по-малко време прекарваше вкъщи, толкова по-добре се чувстваше. Андреас никога не се бе опитвал да скрие, че не му е кой знае колко приятно да живее под един покрив с майка си и приятелката й. Връзката им траеше вече близо десет години и той май бе единственият, който в тия времена все още се шокираше от подобен съюз.

Майка му Каролин Бетел-Бърнис се измъчваше от това положение, въпреки че спътницата й Брижит енергично я насърчаваше да не обръща внимание на мръсния характер и бездънния егоизъм на четиринайсетгодишното интровертно типче, каквито впрочем бяха повечето грубиянчета на неговата възраст.